Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Акушерките дотичаха. Прегледаха обстойно Хюрем хасеки върху дивана, където Хафса султан я бе сложила да легне удобно върху наместените зад гърба ѝ възглавници. Допряха уши и се опитаха да доловят някакъв звук от утробата ѝ. Хюрем и Хафса султан изгаряха от нетърпение да чуят диагнозата, но акушерките се отдръпнаха в един ъгъл, пошушукаха си нещо и после прегледът започна отново. Леко надигнала се, Хюрем следеше притеснено жените, които се бяха надвесили над корема ѝ и я опипваха тук и там. Нещо лошо ли имаше? Та Мерзука вече потвърди бременността, още сутринта ѝ каза:
— Господарке, бебето ти даже е започнало да мърда.
Е, тогава какво ставаше? Защо акушерките не казваха нищо?
Хюрем усещаше от доста време, че е бременна. Но не каза на никого, за да бъде сигурна. Молеше се на Всемогъщата Дева да я дари с бебе.
Не след дълго гаденето ѝ стана толкова силно, че не можеше да се скрие. Мерзука следеше всяко нейно движение с подозрителен поглед. Един ден неочаквано заяви:
— Май на моята господарка ѝ се дояждат разни неща поради бременността.
И Хюрем усещаше потрепвания в утробата си, някъде в слабините. Сякаш бе някакво едва доловимо мравучкане, някакво трептене. В продължение на цели нощи развълнувано си мислеше как носи живот в себе си.
Отначало се изплаши. Обзе я един съвсем нов, непознат за нея трепет. Но малко ли се бе молила за дете? Ето, Господ бе откликнал на молитвите ѝ. Нощем прокарваше ръце по корема си и мислеше за бебето. Свикваше с мисълта за него, опитваше да се сближат. Заедно със Сюлейман бяха създали нов живот. С владетеля на света — султан Сюлейман. Можеше ли да има по-невероятно чудо от това? Тя щеше да роди принц и той щеше да стане падишах, когато му дойдеше времето.
Обстойният преглед на акушерките накара и Хафса султан да изгуби търпение.
— Що за дълъг преглед е това? Защо не можете да вземете решение?
Главната акушерка се изправи и обърна нищо неиздаващ поглед към Хюрем. Докато другите жени все още опипваха корема ѝ, безизразното като стена лице на главната акушерка се раздвижи. Погледът ѝ се смекчи и тя отправи към Хюрем нежна усмивка. Жената се обърна към валиде султан.
— Синът ти, владетелят, отново ще става баща, султанке-майко — каза. — Хюрем ханъм е бременна почти в третия месец. Очаквам възнаграждението си за добрата вест.
Докато Хюрем мислено крещеше от радост, Хафса султан се надигна от мястото си и тръгна към нея. Не знаеше дали да се радва, или да се бои? Разбира се, че трябваше да се радва, задето синът ѝ ще има още едно дете. На всичко отгоре Хафса обичаше това момиче. Хюрем ханъм, самата все още дете, само след няколко месеца щеше да стане майка. Майка на внука ѝ.
Дали детето ще е момче?
Двама принцове за един престол вещаеше опасност. Дори и смърт. Този дворец се беше нагледал на множество трагични битки за трона! Бащи, които убиваха синовете си. Престолонаследници, които въставаха срещу бащите си. Тя самата с години предпазваше Сюлейман от гнева на баща му, за да не го сполети беда. Веднъж, когато съпругът ѝ Селим хан повика Сюлейман в Истанбул, Хафса султан бе припаднала от страх. Откъде можеше да знае, че падишахът отива на поход и вика сина си, за да го остави на своето място в Истанбул начело на държавата? Никой не подозираше какъв ужас изживя тогава Хафса.
Ето че сега нещата отново можеха да се объркат. Ако и Хюрем родеше син, той щеше да стане съперник на принц Мустафа, сина на Гюлбахар. Да, съдбата се беше усмихнала на Мустафа — той е големият, престолът му принадлежи по право, само че дали малкият принц щеше да се примири със съдбата? Когато дойде времето и престолът се падне на Мустафа, дали големият ѝ внук щеше да остави жив принца, роден от Хюрем? Такъв беше редът в света. Беше ужасяващ, но от Завоевателя насам Османската империя бе оцелявала именно така. Ако се наложеше да се пролее кръвта на баща, син или брат в името на империята, то убийството беше оправдано.
Възрастната жена изпита ужас, угнетена от злините, които можеха да се случат в бъдеще.
Но сега не беше времето да го мисли. Това сираче Хюрем носеше детето на нейния син. Трябваше да го остави да изживее щастието си, клетото. Пък и още не се знае, току-виж се родило момиче.
Като се опитваше да разсее тревожните облаци, засенчили лицето ѝ, и да се усмихне, Хафса султан подхвърли на главната акушерка кесия, която извади от джоба на кафтана си. Жената я хвана във въздуха. Целуна я и я докосна до главата си. Помоли се за доброто на бащата, бебето и майката.