Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Имало някакво място, наречено Московското княжество. Кримските конници го завладели.
Не можа да повярва на ушите си — кримските конници в Москва ли са навлезли?
Момчето продължи, сякаш отгатнало въпроса на господарката си:
— По улиците на Москва сега обикаляли татарски юнаци с чалми, калпаци и оголени саби. Кримският хан пратил новината: Забучих белия байрак на Златната орда върху Кремъла, а до него се веят също алените и зелените знамена на Сюлейман хан. Младият принц в княжеството, наречен Иван Грозни, едва се спаси…
Хюрем вече не слушаше. Пък и да слушаше, нищо не чуваше. В главата ѝ настана хаос. Бяха нахлули в родината ѝ. Добре де, Москва не беше точно нейната родина, обаче Рутения се намираше там, където свършваше границата на Московското княжество и започваха териториите на Полша. Значи не се беше разминало само с това, че селото ѝ бе опустошено, а цялата ѝ родина бе окупирана от край до край. Кой знае още колко Александри бяха метнати на гърбовете на конете на казахските и татарските конници и бяха отвлечени в планините?
Обърна глава, за да прикрие сълзите си. Цялата ѝ злочестина се изливаше в една-единствена мисъл: „Нямам си село, нямам дом, нямам си никого, нямам родина, а мен има ли ме изобщо, Господи!“.
Докато безгласният ѝ бунт нарастваше като лавина, в главата ѝ изникна въпрос: „Каква съм аз?“. И продължи да се пита: рускиня ли съм, украинка ли, полякиня ли съм, каква съм? От всичките по малко или само една от тях?
Наистина, каква беше тя? След като не знаеше точно, защо плачеше заради нашествието в Москва? Видя, че в съседната стая Мерзука се хвърли щастлива на врата на Емине. Татарското момиче щеше да празнува победата на своите. Дали пък да не се има за татарка, помисли си за момент. Та нали в продължение на шест години живя в кримските земи, в Кримския дворец? Ами така де, в края на краищата Хюрем беше духовната дъщеря на Гюлдане султан, съпругата на наследника на Златната орда хан Менгли Герай. За момент се отнесе. За един миг претегли в главата си всички въпроси и техните отговори. Изведнъж вдигна глава. Раменете ѝ се изпънаха. Изтри очи с опакото на ръката си. Беше разрешила проблема със самоличността си.
Не, тя не беше нито рускиня, нито украинка. Нито пък полякиня. Тя беше вече османка. Хюрем хасеки, единствената любимка на султан Сюлейман, владетеля на света. Така да се знае и така да се пише!
Под слисания поглед на Джафер Хюрем стана от мястото, където преди малко проливаше сълзи.
— Веднага трябва да се приготвя и да изтичам при валиде султан — каза тя. — Да не даваме повод на никого да каже: „Гледай тази московска гяурка как се срина, щом чу, че Москва е завладяна. И все пак владетелят ни ще приеме ли московчанката в леглото си?“.
Докато вървеше с решителни крачки, Хюрем си заповяда сама да свикне да се радва на победите на Османската държава. Тя е османската кралица!
XXXIV
През тази зима новините се сипеха като порой. Дворецът, все още опечален след смъртта на принц Махмуд, споминал се, преди да навърши деветата си година, се оживи от щастливата вест, която Хюрем хасеки донесе на валиде султан.
— Майко — каза Хюрем стеснително, — ние сме в положение.
Още като видя притеснението, с което Хюрем я заговори, възрастната жена разбра какво е това положение у хасеки, но все пак попита:
— Какво има, дъще? Да не си болна?
Хюрем забоде поглед в земята и не повдигна глава. Лицето ѝ бе пожълтяло.
— Кажи, момичето ми. Какво ти е?
Без да вдига глава, тя бавно прошепна:
— Вероятно сме настинали.
— Само това ли е?
Настъпи тишина и Хюрем запелтечи с глас, който едва се долавяше:
— И… такова… закъснява… ми… уважаема… майко.
От доста време Хафса султан очакваше тази новина с нетърпение, но и със страх.
— Сигурна ли си? Колко?
— Близо два месеца, майко — кимна Хюрем.
Хафса султан моментално повика слугините си с пляскане на ръце.
— Веднага съобщете на акушерките.
В харема настъпи врява — това обикновено не се случваше, когато оповестяваха, че някоя наложница е бременна. Но този път акушерките бяха привикани от самата валиде султан. Обичайно, когато някоя наложница забременееше, Хафса султан само я посещаваше и единствено отправяше благословия:
— Аллах да ти помогне да родиш със здраве.
Сега самата тя се вълнуваше. Пък и Хюрем не приличаше на другите наложници. Тя беше вече втората по важност жена в двореца след майката на падишаха. Откакто я бе приел в леглото си, султан Сюлейман не бе имал близост с друга, освен с Хюрем. Палавият принц Мустафа разведряваше Сюлейман, докато не го изпратиха в Маниса заедно с Гюлбахар. А сега го лекуваха любовта на Хюрем, нейното усмихнато лице, ненаситните ѝ дълбоки очи и песните ѝ, на които владетелят вече се опитваше да приглася.