Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Едрият плешив мъж обърна изцъклените си очи към посетителя и протегна ръка. Без да го кара да чака, гостенинът извади дългата си кама, която все още стискаше здраво, и я постави в ръката на мъжа. Студената стомана проблясна в стаята, осветена само от една свещ.
Куцайки, мъжът тръгна към стенния шкаф и щом докосна някакво тайно място, което мъжът с пелерината не можа да види, единият край на шкафа леко се плъзна напред. Плешивият се отдръпна настрани, за да мине посетителят през образувалия се отвор. Не след дълго шкафът се върна на мястото си и отново покри стената на малката стая. Тайният проход раздели сакатия мъж и госта.
Посетителят смъкна качулката на раменете си и лицето му се откри. Това не бе друг, а посланикът на Венецианската република в Истанбул Марко Кето. Докато се оглеждаше, се отвори една врата и към него с припрени крачки приближи свещеник, развял полите на расото си.
— Сеньор Кето, помислихме си, че изобщо няма да дойдете.
— Бях принуден да избера заобиколен път, за да съм сигурен, че не ме следят, скъпи отче!
— Негово Високопреосвещенство за момент дори се притесни за живота ви.
Кето усети укор в тези думи, но все пак отвърна смирено:
— Боях се да не допусна някоя грешка, с която да изложа тайното пътуване на Негово Високопреосвещенство на опасност.
— Ах, разбирам, естествено, естествено.
Отчето огледа младия мъж пред себе си, потривайки ръце. Ако видеше този човек сред многохилядна тълпа, заради тънката брада, която обграждаше лицето му, острите черти и тъмните му очи веднага можеше да се обзаложи с думите: „Ето един венецианец!“. Дори нямаше нужда да се взира в колебливия му, потаен и опасен поглед, присъщ на венецианците.
— Както и да е, нали вече сте тук — каза той отривисто. — Да вървим, да не караме Негово Високопреосвещенство да чака повече.
Отчето се обърна рязко, така че коланът му се разлюля, тръгна към вратата с мека, дори пъргава походка, която изглеждаше непривична за фигурата му. Отвори вратата и каза на човека вътре:
— Ваше Високопреосвещенство, Марко Кето.
Когато Марко влезе вътре, за момент очите му се заслепиха. Попадна в голяма светла зала. Всичко наоколо грееше в златисто. Огромен гоблен, изобразяващ Тайната вечеря, покриваше отсрещната стена. Вътре горяха безброй свещи. В десния ъгъл, на голям кръст от тавана до пода, висеше статуя на безпомощното тяло на Иисус. А върху един постамент, точно до нозете му, имаше статуя на Богородица със сведена глава.
Високият мъж, който стоеше прав с гръб към вратата, се открояваше сред тези златистожълти цветове с червената шапка на главата си в червената роба, спускаща се до земята.
Мъжът се обърна. Това беше холандският епископ на Рим монсеньор Адриан Флоренсон Буйенс, първият помощник на папа Лъв X. Марко Кето го виждаше за първи път. Монсеньорът имаше плътни черни вежди и тъмни очи. Извит нос, съвсем тънки устни и остра брадичка, която сякаш щеше да падне от края на челюстта му, допълваха издълженото му лице.
Докладът, в който Кето заявяваше: „Османците се готвят за война“ бе вдигнал Европа на крак. Лъв X имаше намерение да обърне тази опасност в своя полза — можеше да започне нов Кръстоносен поход. Първо щеше да спре турците, щеше да стъпче Анадола и преминавайки през него, да спаси Йерусалим. Ако Иисус беше създателят на християнството, то Лъв X щеше да е неговият спасител.
Обаче никой от европейските крале не подкрепи плана му. Всички се страхуваха да не си навлекат гнева на Сюлейман, преди да са научили истинските му намерения. Поради тази причина папата беше принуден да изпрати в Истанбул Адриан Флоренсон Буйенс, предрешен като търговец, въпреки опасността да бъде заловен от турците. Вестите, които той щеше да донесе, можеха да спомогнат за създаването на армия от кръстоносци.
Обаче папата дори и не подозираше за скритите намерения на помощника си, на когото сляпо се беше доверил. Адриан Флоренсон Буйенс изобщо нямаше намерение да помага на Лъв X да става спасител. Точно обратното, Буйенс се готвеше да предприеме действия, за да докаже, че възрастният папа вече е оглупял дотолкова, че не може повече да служи на християнството, че е започнал да бълнува, че със своите необосновани подозрения може да изложи Църквата на опасност. Беше лесно като детска игра да сложи папската тиара на главата си. Пък и бездруго, макар да беше в Истанбул от една седмица, не бе видял никакви приготовления за война. Ето това бе причината да повика Марко Кето в този таен папски дворец в Истанбул.