Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
— Сеньор Кето — каза тихо кардинал Буйенс. Гласът му беше толкова студен, че караше човек да настръхне.
— Ваше Високопреосвещенство — отговори посланикът и целуна огромния пръстен с папски герб на протегнатата дясна ръка на мъжа.
— Закъсняхте. Надявам се, че информацията, която ще ми дадете, си е заслужавала чакането. Знаете защо Негово Светейшество папата ме прати на това опасно пътуване, нали?
— Зная, Ваше Високопреосвещенство…
— Наистина ли? — с недоверчив тон го прекъсна кардиналът. — Падането на Белград — продължи той, втренчен в изправилия се пред него Кето — беше пълен срив за християнския свят, сеньор Кето. Европа не може да понесе удара на един втори Атила. Подобно бедствие може да означава краят на християнството.
Марко Кето слушаше с уважение, кимайки с глава. Кардиналът взе една ябълка от масичката до него и я захапа. Направи се, че едва тогава забелязва, че посланикът е още прав.
— Ах, защо стоите? Седнете — каза и задъвка ябълката си с премляскване. — За какво говорех, а, да. Този турски поход непременно трябва да бъде спрян. Вчера беше Белград, а утре — кой знае! Виена ли, Рим ли, унгарските долини ли?
Кето се опита да отговори, но кардиналът не му остави възможност.
— Ако ще избухва война, то това трябва да е война на цяла Европа. Негово Светейшество папа Лъв X така смята. Разбирате ли ме, сеньор Кето, на цяла Европа! Война на цялото християнство.
Отхапа още едно голямо парче от ябълката и с усилие започна да го дъвче. Едва тогава Кето забеляза, че в устата на мъжа зееха огромни, отвратителни черни дупки. Той се затрудняваше с яденето, тъй като повечето му зъби липсваха. Заради това и устните му изглеждаха като линия.
— Само такава сила може да възпре Сюлейман — продължи той. — Трябва да сме готови. Но за да бъдем готови, трябва и да научим къде ще нападне султанът. Нали така? — Мъжът дори не сметна за необходимо да чака отговора на Кето. — Вие казвате, че войната е близо. Но само толкова. Всички са обхванати от притеснение. Обаче от вас не идва друга информация. Негово Светейшество папата ме изпрати в Истанбул, за да науча истината. Да не би да сте алармирали грешно, сеньор Кето?
Кето разбра по лицето на кардинала, че се надява тревогата да е била фалшива.
— Не — веднага отговори той. — Сюлейман се подготвя за война. И аз вярвам, че тя е много близо, Ваше Високопреосвещенство.
— Как можете да бъдете толкова сигурен, сеньор Кето?
— Още от деня, в който се възкачи на престола, Сюлейман разширява флота си. Дори когато армията воюваше в Белград, в корабостроителниците тук кипеше труд като в кошер…
— Видях това нещо, което вие наричате флот — прекъсна го кардиналът. — Да, доста е многоброен. Но повечето са слаби, малки плавателни съдове.
— Те построиха и големи галери и галеони.
Кардиналът възпря възражението на посланика с движение на ръката.
— И все пак не може да се сравнява с венецианския флот.
— Но са подвижни — настоя посетителят.
— Какво казахте?
— Плавателните съдове са много подвижни. В сравнение с нашите огромни галери имат много висока маневреност.
— Ах! — Мъжът поклати ръката си, сякаш казваше: „Спрете!“. — Аз съм от онези, които вярват, че голямата огнева мощ печели повече войни, отколкото маневрите. Пък и я кажете, сеньор Кето, каква е причината да вярвате, че войната е близо?
— Флотът премина отвъд Златния рог към Босфора.
— Тези платноходки с големината на лодки ли? Доста са.
Марко Кето усети, че започва да се изнервя. Този глупак си нямаше и представа какво се случва наоколо.
— Корабите изчезват, Ваше Високопреосвещенство!
— Какво правят?
— Корабите, които тръгват от Златния рог, няколко дни обикалят от Босфора към Черно море, така че да бъдат забравени. А през нощите в непрогледния мрак вдигат платна към Мраморно море, без да запалят и една светлинка.
— От кого получихте тези сведения, може ли да разбера?
— Това са мои наблюдения, Ваше Високопреосвещенство. Едно внимателно око може да забележи това движение.
— А явно вашите очи са много внимателни…
Кето не обърна внимание на подигравката в гласа на кардинала.