Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Хюрем не мигна до сутринта. Каква новина бе дошла от Крим за султан Сюлейман, толкова важна и толкова спешна, че дори не търпеше отлагане. През тревожното ѝ съзнание се гонеха мисли за собствената ѝ съдба. Ако се е споминал хан Мехмед, какво ще стане с нея? Ако Сюлейман я изгонеше оттук, би се подслонила единствено при Ай Бала ханъм.
Ето че въпросът, който я гризеше още от първия ден, когато пристъпи в сарая, внезапно изплува на повърхността. „Ами ако Сюлейман ме прогони?“
До този миг тя всячески потискаше това притеснение. Сега, макар и мислено, за първи път се изправи пред страха си да не остане отново без дом. А и татко ѝ Тачам го нямаше до нея, за да я вземе и да я спаси. Да я метне на гърба на Умут и да препусне към свободния въздух в планините.
— Не — измърмори си. — Ханът не може да е умрял. Нали чауш-башията каза, че вестта била изпратена от кримския хан. Не се страхувай.
Дяволът в нея веднага възрази на това със зловещ кикот.
— Чакай малко. Не бързай да се радваш. Мъжът не каза Мехмед Герай. Може би Мехмед Герай е умрял, а на негово място друг е станал хан.
Тази вероятност беше достатъчна, за да накара Хюрем да потръпне. Смъртта на Мехмед Герай означаваше тя да изгуби и Ай Бала ханъм.
— Това ли ще са единствените загуби? — питаше се. — Може би скоро и Хафса султан ще ме остави. И бездруго с единия крак е в гроба. Тогава няма да имам никого на този свят. Господи, аз съм съвсем сама! Нямам си никого!
На сутринта Хюрем отрано тръгна към отделението на наложниците с надеждата там да научи новината на пратеника.
Ако там беше Екатерина, обезателно щеше да чуе нещо. Но нея я нямаше. В деня, в който улови злобните погледи на момичето, Хюрем реши да го отдалечи от двореца. Екатерина беше много опасна за нея. Ако проговореше, това щеше да означава краят за Хюрем. През Коледната нощ, когато падишахът я попита:
— Какъв подарък искаш от мен? — Хюрем откри възможност да се отърве от момичето.
— Здравето и благополучието на Негово Величество султана са най-големият подарък за нас.
— Не, Ибрахим ми припомни вашия обичай да си подарявате подаръци на Коледа. Хайде, кажи какво ще пожелаеш?
И отново вживяла се в ролята на онова малко палаво момиченце, Хюрем поиска от Негово Величество султана да освободи една нейна много скъпа приятелка.
— Пък току-виж ѝ било писано да ѝ излезе късметът и да се омъжи. Ще бъде благодеяние — каза тя и не пропусна да сведе глава.
Не изминаха и петнадесет дни, когато Екатерина беше сгодена за един възрастен паша и замина за Кютахия[74]. В действителност това означаваше заточение за момичето. За всеобща изненада Екатерина бе доволна от положението си. Радваше се, че вместо да живее затворнически живот между четири стени в харема, щеше да стане съпруга на паша, макар и възрастен. Тя изрази благодарността си, като се хвърли в ръцете на Хюрем, преди да си тръгне от двореца.
Отделението на наложниците сякаш бе оглушало без Екатерина. Момичетата дори не бяха чули патърдията през нощта. Развявайки полите си, Хюрем се върна с празни ръце оттам. Веднага прати Джафер по петите на Сюмбюл ага. Така де, нямаше да отиде при Хафса султан и да започне да я разпитва:
— Какво стана през нощта, уважаема майко? Каква вест е пратил братът на първата жена на мъжа ти — хан Мехмед Герай?
Докато чакаше Джафер, я сви коремът от безпокойство и нетърпение. Тя можеше да усети промяната в атмосферата на двореца. Когато погледна през решетките, видя, че дежурните стражи се прегръщаха. До този ден никога не бе виждала подобно нещо между войници. Отначало не му придаде значение, мислейки си, че е случайност. Същата сцена се повтаряше при всяка смяна на пост. Сякаш празнуваха нещо. Но какво?
Когато Джафер дойде, подтичвайки, тя вече се намираше на ръба на търпението си.
— Разбра ли нещо? Разказвай бързо! — попита припряно.
— Не научих кой знае какво. Обаче в двореца има празник. Изпращат се вестители навсякъде, за да разгласят добрата новина.
— Каква новина, кажи де!
— Ханът на Крим, хан Мехмед Герай…
Докато Джафер продължаваше да говори, на Хюрем ѝ се искаше да извика от щастие, защото разбра, че ханът е жив.
Черното момче продължи, без да подозира как ще разтърси господарката си с новината, която носеше.
— Поднесъл е уваженията и предаността си на нашия султан и е изпратил добрата новина, че кримските храбреци са победили.
Нарочно ли го правеше момчето? Не разбираше ли какво любопитство я бе завладяло? Протакаше до безкрай това, което имаше да каже. Хюрем беше впила поглед в устата на евнуха.
74
Вилает в Османската империя и областен град в съвременна Турция (бел, пр.).