Илиада [bg]

Феб Аполон да не беше застанал на стройната кула, мислейки зло за Патрокъл и бранейки явно троянци. [700] Три пъти вече Патрокъл напря до стената висока, три пъти бог Аполон го отблъсна далече от нея, удряйки грозно във щита му бляскав с ръцете си вечни. Щом за четвърти път дръзко се впусна, подобен на демон, [705] богът страхотно извика и думи крилати му каза: „Богородени Патрокле, върни се! Съдбата не дава с копие ти да превземеш града на троянците горди, нито Ахил ще го срине, а той е по-храбър от тебе.“ Рече така и Патрокъл назад се отдръпна веднага. [710] за да избяга от гневния бог Аполон далномерец. Хектор държеше конете си буйни при Скейските порти, недоумяващ дали да ги върне в разгара на боя, или да викне войските да дойдат накуп до стената. Докато мислеше тъй, Аполон се показа пред него, преобразил се в цветущата младост на силния Азий, [715] който бе вуйчо мъжествен на конесмирителя Хектор, брат еднокръвен на майка Хекуба и син на Диманта, мирно живеещ във Фригия чак до реката Сангарий. Уподобил се на него, сега Аполон заговори: [720] „Хекторе, спираш ли боя? Не трябва това ти да правиш! Колкото аз съм по-слаб, да бях толкова по-як от тебе, скоро ти би се разкаял, че боя позорно напусна. Тръгвай сега към Патрокла с конете си здравокопитни! Може би ще го убиеш и слава от Феб ще получиш.“ [725] Тъй каза богът и тръгна отново в борбата с мъжете. Хектор блестящ нареди на коларя си смел, Кебриона, тутакси с бич да подгони конете към лютата битка. Феб Аполон се укри сред тълпата и паника грозна вся сред аргийци, а слава дари на троянци и Хектор. Хектор отбягваше други данайци, от смърт ги щадеше, [730] но към Патрокла подкара конете си крепкокопитни. От колесницата скочи във миг на земята Патрокъл с копие в лява ръка, а дограби със дясната камък, мраморен, твърд, остроръбест, ръката му цяла изпълнил. [735] Той го запрати напрегнат, но без да умери героя. Все пак не хвърли нахалост, удари сега Кебриона, Хекторов колесничар, незаконен потомък Приамов: както държеше юздите, във челото беше улучен. Камъкът двете му вежди разкъса и черепа сцепи, [740] в кърви очите му паднаха долу в прахта на земята точно в краката. Същински гмурец, Кебрион се преметна от колесницата: мигом духът му от костите литна. Коннико славен Патрокле, ти с присмех така го похули: „Колко е пъргав наистина, колко се леко прехвърля! Ако попаднеше той във морето, богато със риба, [745] търсейки миди, мъжът би наситил гърла многобройни, скочил умело от кораб, макар и в море развилняло, както тук от колесницата ловко се метна в полето. Вярно, дори сред троянци добри акробати се срещат!“ Рече така и се впусна към тялото на Кебриона [750] с дивата ярост на лъв, във кошара добитък разкъсващ, ала в гърдите сразен и погиващ от своята дързост; тъй ти, Патрокле, нападна свирепо трупа Кебрионов. От колесницата рипна във миг на земята и Хектор. [755] За Кебриона се биха подобно на лъвове стръвни, дето в планински усои се сдавят за мъртва кошута, мъчени двата от глад, но надменни във своята ярост, тъй край трупа Кебрионов изкусните в битки герои, мощният син на Менойтий, Патрокъл, и светлият Хектор, [760] искаха да си намушкат телата със мед смъртоносна. Хектор бе хванал главата на мъртвия, без да я пуска, а пък Патрокъл държеше единия крак Кебрионов; други троянци започнаха схватка жестока с данайци. Както и Евър и Нот се нахвърлят един срещу други, [765] в стръмни планински усои раздвижват горите високи — букове, ясени стройни и дрянове хубавокори, силно си блъскат взаимно големите, кичести клони, трясък еклив се разнася, когато под напор се чупят, тъй и троянци и много ахейци се вкопчиха с устрем: никой не мислеше вече за гибелно бягство от боя. [770] Край Кебрион се забиха изострени копия много, също стрели бързолетни, изпратени от тетивата, множество камъни едри строшаваха щитове медни в битка край него. Коларят лежеше сред прашния облак — едър, обтегнат, забравил за своето конно изкуство. Докато слънцето беше в средата на свода небесен, [775] гъсто стрелите летяха и гинеха още войските. Ала щом слънцето стигна часа за разпрежка на вола,201 мимо съдбата тогава ахейци надмощие взеха. [780] Дръпнаха те под стрелите и бойния вик на троянци в миг Кебрион и му снеха доспехите от раменете. Зло за троянци замислил, нападна ги върло Патрокъл. Три пъти той ги връхлита, подобен на бързия Арес, три пъти с викове грозни погуби по девет героя. [785]