Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Нямаше нужда да се съмнява в моето съгласие, понеже аз го обожавах. Щом се облякох като момче, ние отпътувахме за Болоня, където пристигнахме с настъпването на нощта. След като уреди всичко с майката на Белино срещу заплащането на една малка сума пари, аз отидох при нея, като я нарекох майка, а тя ме прегърна и ме нарече свой любим син. Салимбени ни остави и се завърна малко след това с инструмента, който трябваше да допълни моето преобразяване. Той ме научи в присъствието на новата ми майка да го закрепям с лепило и аз толкова заприличах на моя приятел, че всеки би могъл да се излъже. Това би ме развеселило, ако внезапното заминаване на обожаваното същество не разкъсваше сърцето ми, защото Салимбени замина веднага след като беше направен своеобразният експеримент. Подиграват се с предвижданията, аз също не вярвам в тях, но предчувствието, което имах в момента, когато той ме прегърна, не ме излъга. Усещах, че го виждам за последен път и паднах в несвяст. Моето предчувствие излезе много вярно. Салимбени умря съвсем млад преди една година в Тирол, като истински философ. Неговата загуба ме принуди да извлека полза от таланта си, за да се препитавам. Майка ми ме посъветва да се представям и в бъдеще за скопец, понеже се надяваше по този начин да ме настани в театъра в Рим. Аз се съгласих — липсваше ми смелостта да взема друго решение. Междувременно тя прие за мен един ангажимент в театъра в Анкона и определи Петронио да играе там като танцьорка. По този начин ние образувахме една своеобразна трупа.
След Салимбени, ти си единственият мъж, когото съм опознала и зависи само от теб да ме върнеш към моето женско призвание, да ме освободиш от името Белино, от което след смъртта на моя покровител се отвращавам и което започва да ми причинява всевъзможни неприятности.
Аз съм излизала само в два театъра и всеки път съм била принудена да се подлагам на срамния и унизителен преглед, защото, навсякъде намират, че съм приличала много на момиче и искат да ме допуснат само след като се убедят в противното.
За щастие досега съм имала работа само със стари свещеници, които се задоволяват доверчиво с едно повърхностно преглеждане и даваха на епископа съответен доклад. Но ако се случи да попадна на някой млад свещеник, прегледът би се извършил много по-основно. Освен това, виждам се изложена на всекидневните преследвания на два вида мъже — на такава, които като теб не могат да повярват, че съм мъж и на такива, които, за да задоволят един неестествен вкус, се радват, че съм такъв, или които най-малко намират сметка в това, да ме оставят да мина за скопец. Последните особено ми досаждат. Техните страсти са така долни, а навиците им са така низки, че ме възмущават от дъното на душата ми. Страхувам се да не промуша някой ден един от тях, когато дълго сдържаната ми ярост поради срамните им предложения, потърси изход.
За Бога, ангеле мой, ако ме обичаш, бъди благороден! Освободи ме от това позорно състояние. Вземи ме със себе си! Аз не изисквам да стана твоя жена, това би било преголямо щастие, искам да бъда само твоя приятелка, както бях приятелка на Салимбени. Сърцето ми е чисто, чувствувам се създадена за почтен живот, като пазя ненарушима вярност към моя любовник. Не ме изоставяй! Нежността, която ти ми вдъхна, е истинска, моята нежност към Салимбени беше невинна и се дължеше само на моята младост и на моята благодарност. Едва чрез теб станах истинска жена.