Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Нежната трогателност, с която говореше, неописуемата прелест, която устните й придаваха на желанието да ме убеди, ме накараха да пролея сълзи от любов и нежно съчувствие. Смесих ги с тези, които се лееха от нейните, хубави очи и дълбоко развълнуван, чистосърдечно й обещах да не я напускам и да свържа нейната съдба с моята. Нейната много необикновена история ми създаде впечатление на съвършена истина и имах силно желание да я направя щастлива. Само не можех да се убедя, че по време на краткия престой в Анкона наистина съм й вдъхнал трайна страст, докато много други появявания са събудили в нея само бегли желания. Затова й казах:
— Ако ти наистина ме обичаш, как тогава можа да допуснеш да се отдам от яд заради твоята съпротива на твоите сестри?
— Ах, мили приятелю! Помисли си за нашата голяма сиромашия, помисли си колко тежко ми беше да се открия. Аз те обичах, но не трябваше ли да мисля, че страстта, която ти ми разкри, беше само преходен пламък на един каприз? Когато те видях да преминаваш така леко от Чечилия към Мариета, вярвах, че би се отнесъл по същия начин и с мен, щом задоволиш желанията си. Мнението ми за твоя непостоянен характер и за липсата на нежност се засили, когато видях онова, което направи на турския кораб, без да се въздържиш поне поради моето присъствие. Моето присъствие би ти било неприятно, ако ме обичаше. Страхувах се да не се видя презряна и Бог знае колко изстрадах. Ти, мили приятелю, ме обиди по хиляди различни начини. Въпреки това, аз те защищавах пред себе си, понеже виждах, че беше разгневен и искаше да си отмъстиш. Не ме ли заплаши днес в колата? Признавам, че ме уплаши, и не мисля, че страхът ме накара да отстъпя пред желанието ти. Не, аз бях решена на това още когато ми каза чрез Чечилия, че ще ме вземеш до Римини, а твоето въздържане по време на част от пътуването засили решението ми, защото повярвах, че мога да се доверя спокойно на твоя благороден характер.
— Откажи — извиках аз, — твоя ангажимент в Римини! Ще продължим пътуването, ще престоим два дена в Болоня, а оттам ще дойдеш с мен във Венеция. Щом си облечена като жена и носиш друго име, аз ще се погрижа за останалото. Нека импресариото на операта в Римини се опита да те намери!
— Съгласна съм! Твоята воля ще бъде винаги и моя. Аз съм господарка на себе си и ти се предавам безвъзвратно. Сърцето ми ти принадлежи и се надявам, че ще съумея да си запазя твоето.
В човека съществува стремеж да надмине целта, която вече е постигнал. Аз постигнах всичко, сега исках още повече.
— Покажи ми каква беше, когато те взех за мъж.
Тя стана, отвори куфара си, извади изкуствения член и гумата и го закрепи за себе си. Трябваше да се учудя на изобретението. След като любопитството ми беше задоволено, прекарах една щастлива нощ в обятията й.
Сутринта, когато се събудих, наблюдавах прелестното й лице, докато тя още спеше. Всяка дума на момичето, нейната красота, дарбите на чистотата на душата й, силата на нейното чувство, нейното нещастие, от което без съмнение най-горчивото беше това, че трябваше да се представя за друго същество, при което беше изложена на унижение и срам — всичко това ме доведе до решението да свържа съдбата й с моята, или моята с нейната, защото нашето положение беше почти еднакво.
Тъй като намеренията ми бяха сериозни, реших да придам на нашата връзка тържествеността на закона и на религията, като я направя моя законна жена. Според моите тогавашни схващания, това можеше само да повиши взаимната нежност и уважение и да ни осигури признаването от обществото, което никога не би счело нашата връзка за законна, ако не я подчиним на установения ред. Дарбата на Тереза ме увери, че не би ни липсвало никога необходимото и макар да не знаех за какво биха могли да ми послужат моите собствени способности, все пак не губех смелост. Ако трябваше обаче да живея от приходите на нейната работа, нашата любов можеше да отслабне. Тереза би ме превъзхождала и моето самочувствие щеше да бъде накърнено. По такъв начин нашите чувства щяха с течение на времето да се променят. Жена ми би се чувствувала може би като покровителка, вместо като покровителствувана. И ако имах нещастието да установя у нея подобен начин на мислене, то — чувствувах това — любовта ми би се преобърнала в дълбоко презрение. Макар че се надявах на противното, все пак усещах нужда да изследвам характера й и реших да я изпитам, което би ми позволило да надникна веднага до дъното на душата й. Затова, щом тя се събуди, казах: