Вълка от Уолстрийт

— Добре де, буден съм, така че успокой шибаната топка. Гледам „Файненшъл Нюз Нетуърк“.

Джанет скептичката:

— О, така ли? Щото и аз. Какво казват в момента?

— Ходи се чукай, Джанет! Какво искаш всъщност?

— Алън Кемтоб е на телефона; казва, че било много важно.

Алън Кемтоб, верният ми доставчик на куалуди, беше адска досада. На гадната социална пиявица не му стигаше, дето му плащаш по петдесет долара на куалуд, че да те остави на мира. Хич ни най-малко! Този конкретен дилър на дрога държеше да го харесваш, или да го обичаш, или каквото искаше там. Той направо придаваше нов смисъл на израза вашият дружелюбен квартален дилър на дрога. От друга страна обаче, наистина продаваше най-качествените куалуди в целия град: едно относително понятие в света на зависимите от куалудите, тъй като най-качествените куалуди идваха от онези страни, в които все още се произвеждаха законно.

Да, историята беше направо съкрушителна. Както и повечето други освежителни лекарства, и куалудите са били законни в САЩ до един определен момент, в който на ДЕА60 им направило впечатление, че на всяка редовна рецепта се падали по сто фалшиви. Сега само две страни в света произвеждат куалуди — Испания и Германия. Но и в двете контролът е тъй затегнат, че не може да се разчита на някакви сериозни количества…

… и точно затова сърцето ми се разтупка като на заек, когато чух Алън Кемтоб да казва по телефона:

— Ако щеш ми вярвай, Джордан, но попаднах на един пенсиониран аптекар, който още преди петнайсет години заключил в касата си двайсет истински лемънки. От пет години го кандърдисвам да ми ги продаде, но той не се навиваше. Сега обаче дошло време да плаща таксата на сина си в колежа, та е готов да ги продаде за по петстотин долара на таблетка и си рекох, че това може да представлява интерес за теб…

— Естествено, че представлява! — Едва се удържах да не го нарека „шибан идиот“ за това, че дори се е осмелил да се усъмни в интереса ми. Защото на тоя свят има куалуди и куалуди. Всяка отделна фирма ги прави по своя си рецептура, така че се различават по силата на въздействието си. Никой обаче не бе успял да ги докара до такова съвършенство, както гениите в „Лемън Фармасютикълс“ — фирма, която ги продаваше под търговското название „Лемън 714“. За лемънките, както им викаха, се носеха цели легенди не само заради силата им, но и заради способността им да превръщат девиците от католическите гимназии в царици на минетите. Впоследствие ги бяха кръстили „кракоразтварячките“. — Всичките ги вземам! — обявих мигновено. — Даже направо кажи на човека, че ако ми продаде четирийсет, ще му платя по хилядарка на таблетка, а ако ми продаде сто, ще му дам по хиляда и петстотин. Това прави сто и петдесет хиляди долара, Алън! — Боже мили, рекох си, тоя Вълк наистина е богат човек! Истински лемънки! И паладинките минаваха за истински куалуди, понеже се произвеждаха законно от нормална фармацевтична компания в Испания, така че, ако прием паладинките за истински, то тогава лемънките са… наистина истински!