Машина за знамения
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Мечът на истината #12
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-716-9
- Переводчик: Невена Дишлиева-Кръстева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Машина за знамения». Краткое содержание книги:
В Народния дворец в Д'Хара, където са се събрали представители на всички страни, обединени в новообразуваната Д'Харанска империя, започват да се случват странни инциденти, да се повтарят видения. Тъмни твари, черни сили се прокрадват. Нещастен случай (или предречена катастрофа?) води до откриването на загадъчна машина, останала погребана в утробата на Двореца с хилядолетия. Веднъж събудена, машината започва да бълва невероятно точни и неизменно сбъдващи се знамения, които подкопават устоите на доверието към Господаря Рал и прогонват представителите на съюзническите страни далеч от него. Поне тези от тях, за които не е късно…
Коридорите на Народния дворец се изпълват с прошепнати слухове за надвиснала черна заплаха, заговаря се за неизследвани Печални територии, обитавани от зловещата Бръшлянена дева сплетница, повелителка на окултни сили, срещу които никой жив човек няма защита и никоя известна магия не действа.
Коя е тя? Кой говори чрез нея?
Hannis Arc, working on the tapestry of lines linking constellations of elements that constituted the language of Creation recorded on the ancient Cerulean scroll spread out among the clutter on his desk, was not surprised to see the seven etherial forms billow into the room like acrid smoke driven on a breath of bitter breeze. Like an otherworldly collection of spectral shapes seemingly carried on random eddies of air, they wandered in a loose clutch among the still and silent mounted bears and beasts rising up on their stands, the small forest of stone pedestals holding massive books of recorded prophecy, and the evenly spaced display cases of oddities, their glass reflecting the firelight from the massive hearth at the side of the room.
Since the seven rarely used doors, the shutters on the windows down on the ground level several stories below stood open as a fearless show of invitation. Though they frequently chose to use windows, they didn’t actually need the windows any more than they needed the doors. They could seep through any opening, any crack, like vapor rising in the early morning from the stretches of stagnant water that lay in dark swaths through the peat barrens.
The open shutters were meant to be a declaration for all to see, including the seven, that Hannis Arc feared nothing.
Така както беше затисната под одеялото, нямаше особена надежда, че ще успее да изскочи и да се затича към вратата. Съществото беше твърде близо до нея. Просто нямаше да успее.
Отвори очи още мъничко и успя да види озъбена муцуна и дълги зъби. Ако се опиташе да скочи, както беше приклещена в капан от одеялото, звярът щеше да разкъса лицето й, преди изобщо да успее да вдигне ръце, за да се защити.
Калан осъзна, че животното е стъпило между дясната й страна и дясната й ръка. Лявата й ръка беше затисната плътно до тялото, но дясната — не, беше останала от външната страна на лапата.
Знаеше, че има само един шанс. Освен това знаеше, че няма време за губене. И кучетата, и вълците имат хищнически инстинкти. Нахъсваха се, ако плячката се опитва да се измъкне или да им избяга. Докато тя лежеше напълно неподвижна, дебненето щеше да продължи.
Но само докато е напълно неподвижна, при това само няколко секунди. Тя знаеше, че кучето може да реши да нападне първо.
Чуваше как ниското, заплашително ръмжене става все по-дълбоко и се усилва. Усещаше вибрациите му в гръдния си кош.
Кучето беше решило да провокира плячката си.
Тя нямаше време за губене. Знаеше, че щом то забие зъби в нея, няма измъкване.
Трябваше да действа веднага.
Шестдесет и седма глава
КАЛАН БАВНО ПОЕ ДЪЛБОКО ДЪХ, докато се подготвяше. Кучето усети нещо. Ръмженето стана по-силно. Внезапно с цялата си сила, колкото можеше по-бързо, Калан надигна одеялото с дясната си ръка и го омота около кучето. То започна да се мята. За секунди, преди животното да може да реагира и зъбите му да достигнат лицето й, беше успяла да го увие в одеялото.
Въртеливото движение, с което дръпна одеялото, за да омотае и впримчи кучето, претърколи и двама им от леглото. Паднаха на пода — Калан се оказа върху силното, съпротивляващо се животно. То неистово риташе с лапи, затиснати под одеялото, в опит да се освободи.
Калан знаеше, че пред вратата има гвардейци. Опита се да повика помощ, но гърлото й беше толкова възпалено, че нямаше глас. Не успя да изтръгне вик.
За щастие при падането не събори лампата на пода, та поне сега виждаше какво прави. С годините натрупан опит Калан инстинктивно се пресегна към ножа на колана си, за да убие буйстващия звяр.
Ножа го нямаше.
За момент тя се обърка, замисли се да не би да го е загубила, докато се е изтъркаляла от леглото. Но веднага се сети, че обикновено когато е в Двореца, не го носи. Сега го държеше в раницата си. Докато се бореше с кучето, обиколи с поглед слабо осветената врата, за да подири път за бягство.
Тогава видя святкащите очи на още три кучета до изхода — навели глави, с изпънати назад уши, оголени зъби и муцуни, целите в лиги. Бяха големи, силни, тъмни на цвят, късокосмести кучета с дебели, мускулести вратове.
Калан не можеше изобщо да си представи как са успели да влязат в стаята. Докато панически се оглеждаше, забеляза, че едното крило на двойната врата в дъното на стаята е открехнато.
Всичко, което можеше да направи в момента, бе да държи увитото в одеяло куче под себе си на безопасна дистанция. То риташе със задните си лапи, опитваше се да се отскубне и да я захапе. Калан беше успяла да натика част от одеялото в устата му. Заради объркващата борба останалите кучета поне засега не се намесваха. Тя знаеше, че може да атакуват всеки момент.
Когато погледна отново, за да види къде са точно, откри, че едното от тях се е приближило.
Освен това забеляза, че раницата й е вдясно, не много далеч, до крака на леглото. Не таеше надежда да успее да излезе през врата, пазена от три ръмжащи хрътки. Единственият й шанс беше да се докопа до ножа си, за да може да се защити в битката.
Без да прецени доколко е разумно, тя прехвърли крак през разбеснялото се куче, приклещено в одеялото, и се протегна вдясно към раницата си. Почти на косъм успя да стисне пръсти около ремъците й.
Докато кучето, което предвождаше останалите, се засилваше към нея, тя залюля раницата с цялата си сила. Помете с нея кучето и то се плъзна на пода през стаята.
Без да губи време, Калан скочи на крака, ритна кучето в одеялото в ребрата с всички сили и се втурна към вратата в дъното на стаята.
Като че ли от нищото, от тъмните ъгли на спалнята към нея се спуснаха още хрътки, които едва не я хванаха.
Калан притаи дъх от уплаха и изскочи през отворената врата навън на балкона. Блъсна се в парапета и остана без въздух. И имаше късмет, че стана така, защото видя, че е доста високо и ако беше паднала на земята, нямаше да оживее.