Право на милосърдие

— Това ли е всичко? — вдигна глава той. — Давам си сметка за неизбежния процент лъжи и недомлъвки, но искам да приключим с тези неща веднъж завинаги… Случайно да си се оженил за Евънс докато беше в неизвестност един цял уикенд?

— Не.

— А за парите на баща си не знаеш нищо повече от това, което вече ми каза? Включително за онази Джоан Сингълтери, която и по дяволите да е тя?

— Не знам.

— Не я познаваш, така ли?

— Не.

— Ако те хвана, че пак ме лъжеш, ще взема един шиш за лед и ще ти продупча коляното, да знаеш! — предупредително го изгледа Харди.

— Продупчи ги и двете.

— Заклеваш ли се в паметта на баща си?

Това го отрезви, точно както се надяваше Харди.

— Заклевам се — кимна след секунда колебание Греъм.

— Добре тогава — кимна Харди, доволен от отговорите. — Сега да преминем на някои чисто юридически въпроси…

Без да споменава Лелънд като автор на идеята, той очерта в общи линии стратегията на защитата в съда, предложена както от втория баща на Греъм, така и от съдията Джиоти. Достатъчно подготвен като юрист, младежът бързо оцени разликата между признанието за някакво престъпление и заключението на съдебните заседатели, че е извършил такова. Докато не признава нищо конкретно, никой не би могъл да го обвини. Което означаваше, че би могъл да започне живота си начисто в момента, в който бъде оправдан.

Обсъждаха стратегията до звънеца, който обяви времето за обед. Съгласието на Греъм беше приятна изненада за Харди, особено в светлината на предишните му откази да пледира точно по същия начин… Но той категорично подчерта, че става въпрос за две различни неща…

Както и да е. Може и да е прав за себе си, но законът не правеше никаква разлика.

Съществуваше и голям риск, разбира се. Ако бъде признат за виновен в предумишлено убийство при утежняващи вината обстоятелства, Греъм без съмнение ще прекара остатъка от живота си в затвора… Но офертата на Джиоти свеждаше този риск до минимум.

Не стигнаха до окончателно решение, отлагайки го за следващата си среща.