Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Но мислите му бяха далеч от „Триптек“. Въпреки решението на разширения съдебен състав, той възнамеряваше да внесе искане за прекратяване на делото поради недостиг на доказателства. Защото, въпреки вероятността Сал действително да е бил убит, обвинението не разполагаше с никакви преки доказателства, инкриминиращи Греъм.
Знаеше, че всички ще се изсмеят на подобен иск, но бе длъжен да го внесе.
Записа си и още нещо. Днес трябваше да подготви една обява с молба за информация относно Джоан Сингълтери, която поне месец да тече както в местните вестници, така и в големите — „Ел Ей Таймс“, „Сан Хосе Мъркюри“, различните регионални издания на „Уолстрийт Джърнъл“ и може би (ако действително иска да бъде прецизен) — дори в „Ню Йорк Таймс Бук Ривю“… Не би рискувал да я призове в съда, тъй като дори Греъм да беше казал истината за нея, историята му щеше да прозвучи твърде неправдоподобно за когото и да било. Но иначе клиентът му беше прав — би било неразумно да се откажат да я търсят, тъй като тя би могла да хвърли допълнителна светлина както по отношение на Сал, така и на въпроса с парите. Ако обаче част от разказа на Греъм е истина и Харди успее да я докаже, той без съмнение би разбил обвинението на прокуратурата, поне в онези пунктове, на които се опират утежняващите вината обстоятелства.
Разчиташе и на Сара Евънс, която беше обещала да разнищи историята около незаконния риболов и парите на комарджиите. Тук трябваше да влезе в ролята на координатор, тъй като информацията на Сара му трябваше не толкова за защитата, колкото за разкриване на истината.
Точно по тази причина се намираше и тук — в централата на банка „Бейсайд“…
Вдигна глава. Вратата се отвори и на прага се появи Джордж, който произнесе името му със загрижено лице. Харди хвърли бележника в отвореното си куфарче, стана на крака и направи опит да пусне най-приветливата си усмивка.
— Господин Русо, аз съм защитник на брат ви…
— Зная кой сте — нетърпеливо го прекъсна Джордж. — А също така зная, че съм много зает. Какво общо има брат ми с мен?
Тези думи безспорно бяха груби, но още по-груби ги направи тонът, с който бяха изречени. Харди изви глава и направи опит да разгадае какво се крие зад поведението на Джордж.
— Не съм виждал баща си повече от десет години, а с брат си изобщо не разговарям! — продължи младият мъж, който очевидно се вълнуваше: — Не проявявам интерес към неговите проблеми!
Харди се опита да запази самообладание и кротко рече:
— Доколкото разбирам, преди около месец сте се видял със Сал, това е станало при последното му посещение при майка ви…
— И какво от това?
— Нищо, просто ми направи впечатление изявлението ви, че не сте го виждал от десет години…
Очите на Джордж се присвиха. Може би от страх, а може би от гняв. Пръстът му се насочи в гърдите на Харди:
— Не се опитвайте да преиначавате думите ми! Никак не си падам по евтини адвокатски трикове!
Харди светкавично прецени, че няма смисъл да си губи времето в любезности с този човек.
— Все пак ще ви предложа още един — смени тона той. — Къде бяхте в следобеда, в който беше убит баща ви?
Въпросът накара Джордж да замръзне на мястото си. Устата му се отвори, сякаш да каже нещо, после беззвучно се затвори. Очите му пробягаха из фоайето. Част от клиентите бяха извърнали глави насам, очевидно привлечени от високия тон на разговора. Харди не го остави да се овладее и небрежно подхвърли:
— Май ще е по-удобно да влезем в кабинета ви…
Влязоха. Харди затвори вратата, а Джордж побърза да се скрие зад бюрото си. Времето за размисъл очевидно се оказа достатъчно.
— Не съм длъжен да отговарям на въпросите ви, нали? — изви вежди той. — Вие не сте от полицията!
— Не съм — кимна Харди. — Но мога да отскоча до полицията и да ги информирам, че отказвате да сътрудничите, държите се подозрително и нямате алиби за часа на едно убийство, за което имате всички мотиви. В допълнение мога да им подхвърля една друга, доста интересна идея — вие много приличате на Греъм и очевидците може би са ви сбъркали с него… — Седна на един стол и кръстоса крак върху крак: — Тогава положително ще се наложи да отговаряте…