Право на милосърдие

Беше леко изненадан от факта, че Шарън Прат също бе в лагера на техните привърженици. Според пресата тя възнамерявала да отделя на процеса цялото си свободно време. В дъното, малко встрани от вратата, му се мярна вече познатото лице на Барбара Брандт — лъжливата лобистка (силно казано?), която оживено разговаряше с групичка свои последователи.

В противоположната страна на залата, точно зад банката на обвинението, седеше Дийн Рауъл — главният прокурор на щата Калифорния. Подобно на Прат, той също беше тук като наблюдател, като влиятелно присъствие.

Хвърли поглед към Фрийман и клиента си, които си бъбреха приятелски, доближили глави. Той самият обаче беше прекалено напрегнат, не можеше дори да се престори, че проявява интерес към темата, която ги вълнуваше. От гърдите му се откърти тежка въздишка, която спря на средата, тъй като изведнъж си даде сметка, че съдебните заседатели ще я забележат и приемат като признак на нервност. Трябва да излъчва увереност. Трябва да излъчва тържествено спокойствие и приятелско отношение, независимо от това как се чувства в действителност…

Срещна погледа на Томас Кенър — съдебен заседател номер четири, и приятелски му кимна. Все едно че бяха стари познати. После погледът му бавно обходи останалите лица в бокса.

Подборът на съдебните заседатели мина зле. Окончателният състав не успя да отговори на едно от най-важните условия, което си беше поставил Харди — в него да присъстват представители на всички слоеве от разнородното общество, населяващо Сан Франциско. Въпреки че двамата с Фрийман наеха експерти по подбора, те се оказаха почти неспособни да се противопоставят на стратегията на обвинението. Жребият бе крайно неблагоприятен за тях и въпреки че използваха всички позволени от закона похвати за отстраняване, в журито попаднаха предимно мъже. Осем на брой, шестима от които бели…

Харди добре знаеше, че разсъждава с голяма доза предубеждение, но предчувствието не можеше да го лъже: тези мъже, в преобладаващата си част представители на работническата класа, нямаше да проявят онова съчувствие към обвиняемия, което той би получил от жените… Соума и Драйсдейл открито и арогантно изразиха предпочитанията си към мъжкия пол — в един момент си позволиха дори да настояват за изцяло мъжки съдебен състав! Но на кого му пука за пристрастията, важното е да се спечели!

Жените бяха четири. Млада майка от азиатски произход, трийсетгодишна чернокожа учителка, разведена бяла секретарка, която наближаваше петдесетте, и някаква съвсем млада инкасаторка от газовата компания с къса, яркочервена коса, която непрекъснато дъвчеше дъвка.

В петък вечерта, след окончателното определяне на заседателите, Харди и Фрийман отидоха да ударят по едно при Лу Гърка, предпочитайки сепарето в дъното. Соума и Драйсдейл също се появиха там, но седнаха на бара. Възбудени и в добро настроение, те звънко чукнаха чашите си и пиха за „най-добрият съдебен състав в Америка“.