Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Осветлението на затвора беше изключено, но тук — в специалната килия, винаги се разнасяха някакви подозрителни шумове, винаги пълзяха сенки.
Сал бе заспал в камиона, а когато се събуди изглеждаше съвсем наред. Греъм обаче знаеше, че трябва да предприеме нещо. Веднага, още на същия ден. Защото Сал спомена, че възнамерява да се отбие в Имението, за да потърси Хелън. Трябваше да му повярва, трябваше да реагира по друг начин.
Но не искаше да му повярва, това беше прекалено тежко. Далеч по-лесно беше просто да отхвърли мислите за настъплението на болестта, да се вкопчи в надеждата, че Сал все още е наред с главата, че все още разполага с време. Че и самият той има още време да бъде с него.
Отпусна се по гръб и сложи ръце върху очите си. Обзе го огромна мъка. Това беше последният му контакт със Сал.
Спомени.
Четвърта част
Двайсет и шеста глава
Дизмъс Харди погледна часовника си. Съдията закъсняваше с цели пет минути. Бяха извели Греъм от килията за подсъдимите и той вече беше тук, на банката, сменил затворническия комбинезон с костюм и вратовръзка.
От другата му страна се беше настанил Дейвид Фрийман. Самопредложи се в последния момент (срещу съответния хонорар, разбира се) и Харди го включи в защитния екип, благодарен както за чисто юридическата помощ, така и за компанията.
Намираха се в 27 зала на Съдебната палата, денят беше понеделник, третата седмица на септември. И тук, както във всички останали зали на огромната сграда, за времето навън можеше само да се гадае. Но утрото беше топло и тихо — нещо необичайно за климата на този град през по-голямата част от годината, но сравнително нормално за седмиците след Деня на труда.
Облеклото на Греъм се състоеше от чифт обикновени панталони и спортно сако. Фрийман и Харди бяха стигнали до заключението, че строгият делови костюм ще се стори прекалено официален на съдебните заседатели и предпочетоха да им предложат имиджа на „обикновения човек“. По тази причина през цялото време на подбора обвиняемият се явяваше в съда с обикновено сако и вратовръзка, далеч по-малко официални от строгите тъмни костюми с жилетка на своите адвокати.
Харди мълчеше и си късаше нервите. Вляво от него Греъм и Фрийман тихичко разговаряха. Той почти им беше обърнал гръб, улавяйки с периферното си зрение присъствието на Драйсдейл и Соума на банката на обвинението, издигаща се почти право срещу тях.
Извъртя се още малко и хвърли кос поглед към галерията за публиката, която отдавна вече бе претъпкана от нетърпеливи да хванат началото на битката хора. Подборът на съдебните заседатели се проточи цели десет дни, последният от тях бе уточнен в петък вечер, малко преди края на заседанието. Сега вече всичко беше готово за началото на процеса, който щеше да започне всеки момент с встъпителните слова на обвинението и защитата и представянето на първите доказателства.
Харди нямаше никакво желание да използва тези последни секунди за още един преглед на своите бележки. Бе абсолютно сигурен, че думите на встъпителната му пледоария — гладки и точни, ще се подредят в главата му когато трябва — веднага след речта на Соума. Това, което беше записано върху карираните листове на банката бяха именно бележки — ключови фрази, основни моменти, няколко обозначени с червено пункта, които попадаха в графата „не забравяй“. Всичко това му бе познато до втръсване, не искаше дори да го зърне…
Очите му пробягаха из галерията и се спряха за момент на Франи, чието желание да присъства на откриването на делото (за „морална подкрепа“) го беше изненадало доста приятно. Децата бяха на училище, дълбоко в душата му се загнезди предчувствието, че тя наистина ще му донесе късмет. Кимна лекичко, ръката му докосна сърцето — един едва забележим жест, сякаш си оправяше вратовръзката. Но тя го разбра и кимна в отговор.
Точно пред Франи се бе настанила Хелън — майката на Греъм, която бе присъствала през цялото време на подбора на съдебните заседатели, а сега се опитваше да имитира статуя. Очите на Харди останаха заковани върху лицето ѝ в продължение на няколко дълги секунди, но тя дори не мигна. Пепеляворусата ѝ коса бе пригладена назад, ръцете ѝ лежаха в скута. В залата се носеше приглушено мърморене — хората разговаряха помежду си, някои спореха и изказваха предположения. Но този шум сякаш не достигаше до майката на Греъм, която седеше спокойно, дълбоко вглъбена в себе си. Съпругът ѝ не беше тук, отсъстваше и другият ѝ син. Никой от двамата не се беше появявал по време на подбора през миналата седмица.