Право на милосърдие

— Да речем, че не съм изключвал подобна възможност…

— И по тази причина Греъм е отлепил етикета с името ви от ампулите? Вие му правите услуга, в отговор на която той обещава да не ви забърква по никакъв начин, защото това ще се отрази на кариерата ви… Така ли беше?

— Да — въздъхна Кътлър. — Самостоятелното лечение е достатъчно тежко провинение… А ако към него се прибави и асистирано самоубийство, положително щеше да се наложи да си търся нова работа… Разбира се, ако преди това не ми отнемат лиценза.

Харди бавно проумя, че двамата младежи имат твърде сходни проблеми от професионално естество. Вероятно затова и се бяха сближили…

— Но вие не помогнахте на Сал да се самоубие, така ли?

— Не. Но му предписах наркотика… — Кътлър сви рамене и добави: — Греъм продължава да мълчи за мен, въпреки че го тикнаха в затвора и го чака съд за предумишлено убийство… Реших, че трябва да кажа как стоят нещата. Това може би ще му помогне…

Тези думи очевидно му донесоха така очакваното облекчение. Кътлър се облегна назад, лицето му стана спокойно и отпуснато.

— Предполагам, че тук сервират бира — рече той. — С удоволствие бих ударил една…

— Ей сега ще ви донеса.

Харди стана, мина зад бара и наточи една бира от кранчето. Кътлър благодари с кимване на глава и попита:

— Какво ще правим сега?

Харди се настани обратно на мястото си, помълча малко, после попита:

— Кога приключвате със стажа?

— В средата на юли. Защо?

— Защото процесът започва през септември. В момента, в който ви включа в списъка на свидетелите, доста хора ще проявят желание да разговарят с вас. Но дотогава нещата трябва да си останат между нас. Нали не сте нарушили никакъв закон?

— Не — поклати глава младежът. — Поне доколкото ми е известно…

— Добре. Полицията също не е проявила интерес към тайнствения доктор, тоест към вас, нали така? Много добре. Значи оставате на повикване, без да се тревожите за нищо. Но честно ще ви призная, че съм дълбоко разтревожен за Греъм, който непрекъснато лъже, дори мен…

— Искал е да ме прикрие…

— Това е ясно — кимна Харди. Изобщо не му се говореше на тази тема. Имаше мрачното предчувствие, че лъжите на клиента му могат да се окажат фатални. — Да се върнем на вашето положение… Ще ви включа в списъка на свидетелите непосредствено преди процеса. По този начин спокойно ще приключите със стажа си, нали?

— Не трябваше да го правя — мрачно поклати глава Кътлър.

— Не знам — въздъхна Харди. — Според мен сте постъпил правилно. Докато Сал е бил жив, той е имал нужда от морфин, нали?

Ясно си пролича, че младежът изгаря от желание да се хване за тази сламка, но съмненията му оставаха. Приведе се напред и приятелски го потупа по коляното:

— Забравете за юридическата страна на въпроса. Никой няма да ви накаже за това, което сте извършил. Просто сте направил опит да облекчите страданията на един болен човек. Нали точно това се опитват да правят лекарите?

Кътлър отпи глътка бира, на лицето му се появи крива усмивка.