Оковите на скръбта

— Лорд Владетелят е търсел изкупление за онова, което е сторил на хората тук, като е спасил хората там — каза Мараси.

— Той е бил мъртъв — настоя Уаксилий. — Летописите…

— Са грешали и преди — довърши Мараси. — Трябва да е бил той, Уаксилий. А това означава, че Оковите…

Уаксилий се приближи до Алик и застана от другата му страна. Мъжът с маската го изгледа косо, сякаш присъствието му го караше да се чувства неудобно.

— Тези — каза Уаксилий, като вдигна медальона за топлина от таблото. — Можете да ги създавате, ако пожелаете?

— Ако имаме Металороден, който да го направи, както и Изрязващите, да. Изрязващите са даровете, които Суверенът сътвори за нас.

— Значи, ако разполага с някое от тези устройства, Металороденият може да създаде медальон като този — или такъв, който да има всяка възможна аломантична или ферохимична сила?

— Свещени слова — каза Алик. — Но ако някой има право да ги изрече, то това си ти, о, Сквернословний. Да. Всяка възможна.

— А създавали ли сте медальон, който да дава на притежателя си всички сили едновременно? — попита Уаксилий.

Алик се засмя.

Мараси се намръщи.

— Какво е смешно?

— Нима смяташ, че сме богове — поклати глава Алик. — Погледни медальона. Онзи, който държиш. Много е сложен. И притежава свойството да ти даде малка частица светост.

— Дарба — каза Уаксилий. — Този вътрешен пръстен е от никросил. Ако го докоснеш, ти дава Дарба, и временно те превръща във ферохимик, способен да пълни металоеми с тежест.

Вдигна медальона и продължи:

— Желязото е за удобство, нали? Можеш да го напълниш, но стига да използваш Дарбите, можеш да докоснеш всеки метален предмет и да го превърнеш в металоем.

— Знаеш много за това, Мистериозний — каза Алик. — Мъдър си и…

— Уча се бързо — прекъсна го Уаксилий, като хвърли поглед към Мараси. Тя му кимна да продължи. Всичко това беше невероятно интригуващо… но познанията ѝ в областта на Металните изкуства бяха ограничени. Уаксилий, обаче, имаше страст към тях.

— Какъв е другият пръстен, вграден в медальона?

— Той дава топлината — обясни Алик. — Великолепно съчетание: две свойства, от отделни пръстени. Отне ни дълго, докато успеем да ги разработим, аха? Онзи, който нося в момента, също има две. Тегло и Връзка. Виждал съм медальони с три. Само два пъти в целия си живот. Всеки досегашен опит за съчетание на четири свойства се е провалял.

— Значи просто трябва да носите по няколко медальона — каза Уакс. — Слагате си тридесет и два, и ще имате всички способности.

— Съжалявам, о, Велики мъдрецо — възрази Алик. — Явно знаеш много по въпроса и се досещаш за неща, които на никого от нас не би му минало през ум да опита. Как можахме да се проявим като толкова наивни, че да не се сетим просто да…

— Млъкни — изръмжа Уаксилий.

Алик трепна.

— Не става, нали? — попита Уаксилий.