Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
За изненада на Амара, първото нещо, с което се зае, беше да одере кожите на мъртвите гарими. Меката, еластична кожа, покриваща гушите и коремите им, вече беше разкъсана от лешояди и прогризана от насекоми, така че беше безполезна.
Но дебелата, релефна кожа по гърбовете и хълбоците на гигантските гущери беше непокътната. Бърнард отряза големи парчета твърда кожа и ги просна на земята.
Подчинявайки се на прошепнатата заповед, Брут засмука парчетата кожа под земята. Когато се появиха отново след минута, вътрешността на кожата беше старателно почистена от остатъците плът.
Бърнард отиде до близката върба покрай блатата и свали около дузина големи клона. Под ръцете му те просто паднаха от дървото, като грозде, събирано за вино.
Използвайки своята дървесна фурия и широките, умели ръце, той за няколко секунди ги сплете в дълга конструкция, завършваща с дървени дръжки от двете страни. След това опъна кожата върху конструкцията и я закрепи с помощта на смола от друго дърво.
Около двадесет минути след като започна, Бърнард завлече нещо като шейна-лодка до Първия лорд и го сложи в нея.
След това, продължавайки да поглежда нервно през рамо, той определи координатите и поведе Амара през блатата, като влачеше конструкцията, преметнал дръжките през рамо, когато земята беше предимно твърда, и спускаше лодката-носилка с Гай във водата, когато трябваше да минават през вода.
Гай спеше или беше в безсъзнание почти през цялото време. Въпреки че Бърнард се опитваше да е внимателен, носилката на Първия лорд не можеше напълно да избегне тръскането и ударите и всеки път, когато това се случваше, лицето му пребледняваше и се изкривяваше в болезнена гримаса.
Още преди да приключи вторият им ден в блатата, Амара откри, че Бърнард е започнал да се отклонява от курса. Отначало това почти не се забелязваше, но дните минаваха и Амара забеляза, че ориентацията му по дърветата отпред и отзад става все по-небрежна.
— Стоп — каза Амара най-накрая. — Бърнард, нека спрем за малко. Имам нужда от почивка.
Бърнард, който в момента се спускаше от малка могила с носилката на Първия лорд на едното рамо, внимателно я свали и без протести се отпусна на земята, а главата му увисна. Амара се намръщи. Той не провери земята под себе си, преди да седне, което през първия им ден в блатата многократно отбелязваше като нещо изключително важно. На такива места, предупреди я той, има много отровни змии и насекоми с отровни ужилвания и да седнеш върху или до някое от тези същества може да струва живота на човек.
Амара провери земята около Бърнард, преди да седне, извади бутилка вода и започна да пие. След това я предаде на съпруга си. Той също отпи.
— Трябва да поговоря с теб — каза тя тихо.
Той кимна, без да отговори.
— Наблюдавах и… и мисля, че се отклоняваш от курса.
Бърнард се намръщи и я погледна. После промърмори нещо под нос и попита:
— Сигурна ли си?
Амара прехапа долната си устна, срещна погледа на мъжа си и кимна.
Изражението му стана леко смутено и той поклати глава.
— Колко много?
— Трудно ми е да преценя. Може би на пет или десет мили южно от първоначалната ни посока.
Той затвори очи за момент, след което кимна.
— Ясно.
Тя взе ръката му.
— Скъпи. Кажи ми какво става.
Бърнард преглътна. Тръсна глава. Мухи и комари с жужене кръжаха около тях. Понякога вятърът плискаше вода в основата на малкия хълм, чуваше се и крякането на много жаби.
Амара се приведе още по-близо и повтори с нежен глас:
— Кажи ми, скъпи.
— Очите ми — почти прошепна той. — Те не… те не се фокусират както трябва. Понякога имам проблеми при опит да намеря подходящ ориентир, за да запазя правилната посока. Но си мислех, че в по-голямата си част не греша.
Амара усети как сърцето й заби по-бързо от нервен страх.
— Ти получи удар в главата, любов моя. Това може да направи нещо със зрението ти и да е нужно време, за да се възстановиш.
— Да — каза Бърнард. Той присви очи към блатата, после се намръщи и силно натисна с ръба на дланта в главата си.
— Боли ли? — попита Амара.
Той кимна.
— Не много силно, но… тази светлина. Всичко е твърде ярко. Боли ме да завъртя очи.
Амара се наведе над него и внимателно сложи китката си на челото му.
— Чувала съм, че някои заболявания могат да причинят нещо подобно, но ти нямаш температура.