Отдел Убийства: Главният заподозрян

Този път Коротков отиде при Черкасов заедно с Настя. Завариха най-непринудена сцена. Михаил Ефимович, с престилка върху гащетата и тениската (заради горещината), старателно лъскаше мивката в кухнята, а двамата пазачи гледаха прехласнати по видеото американски филм с Чък Норис. Като видя Настя, Черкасов се смути и се втурна да обува панталоните си. След минута се върна обут и сресан и едва сега погледна гостенката по-внимателно.

— Никога ли не сме се срещали по-рано? — попита той, като я разглеждаше с любопитство.

— Срещали сме се. — Настя се усмихна. — Малко преди задържането ви. Точно пред вашия блок.

— Ах, да! — спомни си Михаил. — Разбира се. Една ядосана госпожица, която се отказа от помощта ми. Значи и вие работите в милицията? Браво бе.

Тя реши да не му разказва за първата им среща преди близо двайсет години. Най-вероятно Михаил не я е забелязал, Настя нямаше ярко и бързо запомнящо се лице.

— Михаил Ефимович, сега ще се наложи да отидем заедно в дома ви.

— Освобождават ли ме? — зарадва се той. — Изяснихте ли най-сетне нещата? Слава богу.

— Не, за съжаление, не сме изяснили нищо съществено. Но все пак трябва да отидем в жилището ви.

— С каква цел? Какво ще правим там?

— Ще огледате внимателно дали не е изчезнало нещо у вас.

— Да изчезне? — изуми с Михаил. — Искате да кажете, че докато съм бил тук, моят апартамент е обран? Така си и знаех, така си и знаех, че вашата идея няма да донесе нищо добро!

Той пребледня и като че ли се канеше да се разплаче.

— Успокойте се, Михаил Ефимович, всичко е наред с апартамента ви. Но имаме основания да мислим, че преди няколко месеца във ваше отсъствие някой ви е посетил. И е напълно възможно да е взел нещо със себе си.

— Нищо не разбирам — измърмори смутено Черкасов. — Но щом трябва, разбира се, няма да спорим.

— Засега и ние не разбираме много неща — успокои го Коротков.

Това не беше голямо утешение. През целия път Черкасов се въртеше на седалката и пукаше с пръсти. Дорошевич май не преувеличаваше, мисълта за чужд човек в собственото жилище предизвикваше у Михаил ужас, граничещ с гнусливо отвращение. Настя си представи какво ще стане с Черкасов, когато си види апартамента, и потръпна. След задържането апартаментът бе два пъти обискиран и претърсван и е повече от съмнително да се очаква, че чистотата и редът там не са пострадали.

Опасенията й като цяло се потвърдиха, макар Черкасов да се владееше много по-добре, отколкото тя очакваше. Той се стараеше да не гледа калните стъпки в антрето, веднага се събу и влезе в стаята.