Отдел Убийства: Илюзия за грях
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #14
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-037-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Илюзия за грях». Краткое содержание книги:
Зоя мълчеше и Ташков разбираше, че тя се опитва да бъде честна към него и да не му дава напразни надежди, но се стеснява да го каже.
— Искаш да ми кажеш, че много обичаш твоя доктор и аз няма на какво да се надявам, нали? — тъжно попита той.
— А ти би ли искал да се надяваш?
— Да.
— Саша, много съж…
— Ех, Зоенка, не се извинявай. Аз трябва да те помоля за извинение, задето те поставих в такова неловко положение и те принудих да ми даваш обяснения, голям глупак съм. По-добре да оставим тая тъжна тема и да си продължим разходката.
Поразходиха се още половин час, след което Ташков си тръгна. Когато се прибра, беше вече доста късно, но баща му все още не си беше легнал, чакаше го.
— Александър — решително го подхвана Николай Василиевич още от вратата, — настоятелно те съветвам да си помислиш за Зоя. Тя е прекрасна жена, личи си от пръв поглед. И донемайкъде ти подхожда. Струва ми се, че е време да спреш с твоята приумица за парите и да направиш всичко възможно Зоя да се омъжи за тебе.
— Тя чака дете, татко — тихо отговори Саша! — И както разбираш, не от мен.
— От оня ли, дето й мъти главата?
— Да.
— И какво от това? Имаш намерение да оставиш нещата така? Не мога да те позная, сине. Нима вече нямаш смелост да се бориш? Така ли? Зоя е жената, която ти трябва. Нали ги знам ония девици и дамички, с които въртя любов. Нито една не струваше колкото малкото й пръстче. Зоя е жената, създадена за тебе от самата природа. Ненапразно ти се влюби в нея от дете, още тогава си почувствал, че ти е лика-прилика, че е предопределена за тебе. Нима сега си готов да отстъпиш?
— Не знам, татко — още по-тихо отговори Александър. — Нищо не знам. Повярвай ми, не съм решил още какво да правя. Струва ми се, че аз просто не съм й нужен. Тя много обича оня мъж.
— Е, ти си знаеш — сърдито отговори Николай Василиевич и се прибра в стаята си.
Александър дълго се въртя в леглото. Не го напускаше мисълта за Зоя, спомняше си гласа и очите й, косата и устните й, разтварящи се в плаха усмивка. Господи, трябва да си голям мръсник, за да мамиш едно толкова доверчиво и нежно създание като нея! Да я води в дома си, в собствената си ергенска квартира, и да я лъже, че имал саката жена, та затова я водел в жилището на своя приятел, заминал в командировка в чужбина. А Зоенка безрезервно му вярва. И го обича. Не, направо го боготвори.
В същия миг Саша Ташков съвсем ясно си даде сметка, че трябва на всяка цена да се ожени за Зоя Смирягина.
Настя беше вече почти заспала, когато над главата й силно зазвъня телефонът, поставен на масичката до дивана. Реши да изчака, докато Льоша вдигне, но внезапно се сети, че го няма вкъщи. И през следващите дни нямаше да го има. Бе заминал за Жуковски при родителите си. Там беше институтът, в който работеше и където трябваше да защити дисертация неговият политиканстващ аспирант.
— Аска, докога ще вися на телефона, а?! — чу се възмутеният глас на Юра Коротков. — Два часа вече не мога да се свържа с тебе.
— С никого не съм разговаряла. Сигурно е било заето някъде по линията. А защо е тоя пожар?
— Пожар ли? — презрително изпръхтя Коротков. — Не е тая думата. Наводнение и земетресение едновременно. От болницата е изчезнал картонът на Наташа Терехина.
— Как така изчезнал? — глупаво попита Настя, отърсвайки се от дрямката.
— Че аз откъде да знам? — отговори той с въпрос. — Както изчезва всичко в наши дни. Откраднат е, предполагам. И би трябвало да се поразтърсим. Може някой да го е дал срещу съответното възнаграждение. А сега ти затварям, приятелко, щото се завалям от умора. Утре ще приказваме, междувременно ти вземи да се поразмислиш върху случая.
Това вече бе станало традиция. При всяка нова информация за съответното следствие, дори да е съвсем незначителен факт, служителите от отдела на Гордеев най-напред я „стоварваха“ на Настя и настойчиво, макар и учтиво, й предлагаха да я обмисли, след което да им каже изводите си. Тя нямаше нищо против да го прави, защото разбираше, че всъщност това е основната й работа в отдела. Задължения на аналитик, който да обработва сведенията, като се започне от огромните статистически масиви и се стигне до конкретни, най-незначителни факти.
Стига вече щуротии, каза си Настя, загръщайки се в дългия хавлиен халат, и тръгна към кухнята, където, кой знае защо, й беше по-лесно да мисли и изобщо се чувстваше много по-уютно и комфортно. Най-сетне трябва да се заемат сериозно с доктор Волохов. Нека обясни каква връзка има със семейство Терехини, както и защо е притрябвал на похитителите медицинският картон на Наташа. Това би могло да хвърли известна светлина що за хора са те. Дявол да го вземе, колко досадно, че се случи това! Ако знаеха отрано или поне да бяха предположили, че картонът може да потрябва на престъпниците, нямаше да го изпускат от очи, щяха да сложат засада. Дори ако трябваше да се карат с началството, пак щяха да намерят хора за тая работа. И можеха да сгащят мераклиите за картона още топли и пресни, готови за употреба.