В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Точно като дамана. Убит от безразлична ръка. И макар умът на Лийт да му казваше, че това бе само съвпадение, че това бе жестока земя, където смъртта е постоянна заплаха, нещо в него, по-дълбоко от разума, винеше гласа в главата му. Но имаше и друго — някакво смътно притеснение, придобило форма едновременно със залеза на слънцето. Дали поклащането на главата на Хал бе означавало неспособност да помогне, невъзможност да излекува ранения, или борбата върху братовото лице бе израз на отказ да се намеси, отказ, покъртен от крещенето на мъжа? Дали това не бе поредният от онези моменти, в които „добрината“ на Хал навличаше одеждите на злина?
Положиха клетия ескейнчанин върху твърда вулканична скала и го покриха с камъни. Не поеха риска да обхождат рискованото място, за да открият топос за подобаващо погребение. Една смъртоносна среща с долината им стигаше.
— О, Сео! — проплака другата ескейнчанка. — Трябваше да си останеш в Ескейн! Трябваше да останеш, където бе в безопасност!
— Ескейн вече не е безопасно място — тихо отбеляза Фемандерак. — Нито Фалта.
Добри думи бяха изречени над тялото, сълзи бяха пролени, ала впоследствие Лийт не помнеше нито словата, нито кой ги бе изрекъл. Не бяха облекчили стегнатото му сърце насред тази пустош.
Едва много дни по-късно Лийт бе в състояние да осъзнае, че с обръщението към мъртвия си спътник, Илион от Ескейн им бе разкрила името си.
Следващият ден им донесе откритие, което при други обстоятелства щеше силно да възрадва сърцата им. В средата на утрото, около час преди да потърсят закрила от най-жегавата част на деня, завой в пътеката ги отведе до малък ръкав на езерото, с големина около миля. Първоначално това само увеличи отвратата им, защото трябваше да заобикалят допълнително, проправяйки си път през натрошена скала и врящи потоци. В тази долина има ли нещо, което да не крие опасност? — горчиво си бе помислил Лийт. Тогава един от тях — Кърр, по-късно си спомни юношата — зърна движение на малко островче, на около сто ярда от близката страна на залива.
То гъмжеше от хиляди птици. Най-големите крилати създания, които бяха видели в долината. Първоначално Лийт виждаше само енергично розово петно, но постепенно започна да различава отделни представители. Птиците не приличаха на нищо, което бе виждал и чувал досега. Големи шест фута — от върха на големите закръглени човки до трите ципести пръста, слаби, с нелепо дълги шии и толкова тънки крака, сякаш постоянно заплашени от пукотливо строшаване. Меките им розови тела, разположени между подчертаните крайности, бяха обгърнати от вишневочервени, почти алени криле с черни връхчета. В друг момент Лийт би се развеселил от вида на тези тромави, почти нелепи птици.
Но тогава видя една от тях да се носи във въздуха и присмехът бе заменен от удивление. Над земята абсурдната кокошка се превръщаше в крилата елегантност, по-изтънчена от лебед, понесла се като стрела. Именно на стрела му напомняха по някакъв начин тези птици.
Аркимм забавиха ход въпреки нуждата от бързане, на места дори спирайки изцяло, за да наблюдават полета на фантастичните птици. Лийт зърна група от тях да се държи странно, хвърляйки се във въздуха с редица тромави стъпки, сетне прелитайки близо до далечните склонове и летейки наляво и надясно, сякаш затворени сред невидими стени. Внезапно една от птиците се издигна високо над останалите без видимо усилие и съпроводена от удивените погледи на Аркимм, се издигна все по-високо, без да използва криле. Една по една и останалите хвъркати намериха скритото течение, издигайки се нагоре като дръпнати с конец. Първата изчезна над скалите, следвана от останалите.
Пътеката се приближаваше по-близо до острова, така че се намираха на не повече от сто ярда от птиците, достатъчно близо, за да видят, че те мътят. Под шаващата розова маса щапукаха малки сивопери пиленца, дирейки храна и защита — и двете предоставяни от огромните им родители. В миг десет хиляди изригнаха във въздуха като пламък към синьото небе — най-яркият от всички пламъци в Долината на хилядите огньове.