Дясната ръка на Бога
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-35-6
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дясната ръка на Бога». Краткое содержание книги:
„Сцените на сражения ще ви оплискат с кръвта си и ще ви оставят без дъх. Завладяващ финал на епично приключение. Брилянтният завършек на трилогията «Небесен огън» и приключенията на Компанията.“ The Advertiser
Първите брудуонци вече изскачаха на равното. Точно тогава залп стрели изникна иззад гърбовете им и полетя към фалтанци, които се прикриха с щитовете си. В много случаи това се оказа фатално, защото ги остави уязвими за копията и мечовете на настъпващите врагове. Пронизваща смърт от небето и насреща им.
Лийт изтърпя отвратителни тридесет секунди, през които бойците пред него поглъщаха първия брудуонски удар. Надеждата му, че първата линия ще издържи, се топеше едновременно с погиващите под металната вихрушка.
Докато правеха прехода бе обсъждана позицията на Лийт по време на битка. Някои от генералите му бяха защитавали тезата, че той е прекалено ценен, за да бъде излаган на риск, а други, несъмнено възхитени от Стрелата, изтъкваха важността му за духа на войниците като надвишаваща всеки риск. Но през последната седмица не бяха обсъждали това, защото се надяваха да пристигнат първи. И сега Лийт се чувстваше объркан. Не знаеше къде би трябвало да бъде. Той се огледа, но не видя приятелите си — никой от Компанията, никой от семейството, само неколцина генерали. Какво трябваше да стори сега? Къде трябваше да иде?
Брудуонците се приближаваха. Близо до Лийт един фалтански войник рухна крещейки, със стърчаща от окото стрела. С пламнал отново гняв, той издигна Стрелата и се отправи напред. Войниците му се отдръпваха пред горещината на пламъка, разкривайки път към брудуонските редове. Някой отзад извика името му, но Лийт не обърна внимание. Време е полезността на това оръжие да бъде преценена.
Нов залп изкънтя по фалтанските щитове. Онези, които не носеха такива, извикаха болезнено. Но нито една стрела не можа да преодолее пламъка на Лийт и дори да го докосне. Стволовете се сронваха на пепел, а наконечниците безсилно падаха на земята. Брудуонците започнаха да отстъпват — по-бързо, отколкото бяха напредвали. Въодушевени, фалтанците отново започнаха да настъпват зад Лийт.
— След тях! — провикна се той. — Смърт на враговете!
— Изгори ги! Смърт на враговете! — Викът се понесе из Просеката. Лийт насочи Джугом Арк и усили пламъка напред — огнена струя погълна разстоянието между него и бягащите брудуонци, поглъщайки десетина кафяви наметала. Радостен рев изригна от гърлата на следващите фалтански войници.
Но възторгът им мигновено се превърна в ужас при отдръпването на пламъка, оставил брудуонците недокоснати. Едва сега Лийт осъзна, че предупреждението на Беладона е съдържало истина. Джугом Арк не беше оръжие и не можеше да убива. По-точно: не можеше да убива брудуонци, не можеше да наранява онези, които не носеха Огъня. Със Стрелата Лийт можеше да наранява собствените си бойци, но не и вражеските.
За момент брудуонците останаха застинали от удивление, а след това с викове на подигравателно злорадство се нахвърлиха отново върху вцепенените фалтанци: пощадени от огъня, закипели от жажда за кръв. Само най-храбрите бойци останаха зад Лийт.
Викове и метално звънтене изпълваха долината. До този момент само малка част от двете войски се беше сблъскала. Равната земя беше около половин левга широка, като една трета от нея на север бе заета от Алениус. Фемандерак откри огромна канара, отронила се от склоновете. Приликата й с човешки череп беше неестествена. Философът се покатери отгоре й, за да наблюдава по-добре сражението. Въпреки писанията на неговия духовен наставник Хаутий, заклеймяващи войната, мъжът от Даурия се чувстваше развълнуван. Знанието за тази битка несъмнено щеше да му заслужи почест в Дона Михст.
Ето там! Остър блясък край мястото, където се сблъскваха двете сили. Нямаше смисъл да се заблуждава. Фемандерак не се беше изкачил тук, за да наблюдава битката. Бе заел тази позиция, за да намери Лийт. От онази вечер край Сивитар преди почти три месеца, Фемандерак се страхуваше да говори с носителя на Джугом Арк заради изгарящата привързаност, която изпитваше към него. Джетарт от Инч Чантър бе говорил с философа, насърчавайки го да обясни на Лийт всичко, което момчето трябваше да знае за Стрелата. Но Фемандерак не можа да го стори. И сега Лийт не подозираше за опасността.
Или знаеше? Несъмнено би трябвало да е разбрал. Но Фемандерак бързо отхвърли тези напразни надежди — надали упоритият му северен приятел се бе замислял над това. Високият философ бързо свали арфата си, остави я върху канарата и скочи долу.
Сблъсъкът на армиите разтърси Фарр. Той стоеше на предната линия с фодрамите — почетно място, предоставено от смеещите се негови другари. Заеха позиция право срещу брудуонците, спускащи се по сипея. Настъпващите бойци, отличаващи се с червени шарфове и нагръдници, носеха и мечове, и копия. Точно преди да достигнат фалтанските редици, те ги засипаха с копията си. Но фодрамите бяха готови — отбиха хвърлените оръжия с дългите си брадви и започнаха да секат ръцете и краката на противниците си. Фарр стисна меча си и със страховит вик се хвърли в битката.