![И се възправи сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/5/i-se-vzpravi-syanka-bg-download.jpg)
И се възправи сянка [bg]
- Автор: Бьюкенен Кол
- Серия: Сърцето на света #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 978-954-733-802-9
- Переводчик: Ангел Ангелов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «И се възправи сянка [bg]». Краткое содержание книги:
Сетне погледна в обратната посока, към близките черни води на езерото, които се виждаха между двете редици къщи. Привлечен от тях, той тръгна по улицата, пресече широкия булевард и забърза към хлъзгавата крайбрежна ивица от езерна трева, докато не се озова до водата.
Сега по цялото протежение на далечните брегове блещукаха лагерни огньове. По езерото все още се носеха салове, хората на тях щяха да се насочат към местата, където се вливат Чилос и Сак, с надеждата да стигнат дотам, където щяха да са в безопасност.
Трябваше да съм на един от тези салове — кисело си помисли той. — Трябваше да отида колкото се може по-далеч от тук.
Че неохотно се извърна от брега.
Обърна се към далечните светлини и шума в сърцето на града и се зачуди колко ли още му остава, преди да дойдат за него.
Старицата стоеше приведена на брега на плаващия остров, нагазила до глезените във водата и вързала полите си около бедрата. Прерязваше с нож нишките на езерната трева, която след това пускаше в кофата до себе си.
За момент оръдията спряха да стрелят откъм горящия мост. Старицата чу слаб плясък недалеч от нея и след това внезапния звук на вода, която се стичаше от нещо. Тя прекъсна работата си и се подпря със свободната си ръка на кошницата за равновесие.
— Кой е там? — попита тя с треперещ от възрастта глас.
Никой не отговори, макар че можеше да усети нечие присъствие наблизо. Някой я наблюдаваше.
Тя се изправи с ножа в ръка. Разнесе се нов плясък и още стичаща се вода.
— Кой е там? — попита тя отново и направи няколко стъпки назад, излизайки от водата.
— Аз съм, стара майко, твоето дете — разнесе се наблизо млад женски глас.
Той накара старицата да трепне уплашено.
— Какво? Аз нямам деца. Кой е?
Тя усети как водата край върховете на пръстите й се раздвижи. Почувства по лицето си нечий дъх с аромат на подправки.
— Спри да си играеш с нея, не виждаш ли, че е сляпа — разнесе се мъжки шепот. — Суон, ще ми помогнеш ли с тези дрехи, преди да измръзнем до смърт?
— Сляпа или не, тя все пак е свидетел.
Сърцето на жената спря, когато в гърлото й опря хладно острие. Не смееше да помръдне. Безполезните й очи се движеха сякаш независимо от желанието й.
— Стара сляпа жена, без деца — смъмри я отново женският глас.
— Суон!
Гърлото на старицата беше пронизано от пареща болка. Закашля се с влажна кашлица, задави се и вдигна ръка към шията си, почувства как по пръстите й се разлива нещо топло. Коленете й се подгънаха и тя се строполи върху езерната трева. Едната й ръка остана да се поклаща над водата, а устата й беше широко отворена като на риба, озовала се на сухо.
— Тази трябва да ми е благодарна. — Беше последното нещо, което чу в живота си.
Стотици хора изпълваха улиците и се тълпяха объркани около огромния Централен канал, където се надпреварваха за свободите места в няколкото лодки, които все още се готвеха да потеглят, или на фериботите, чиито екипажи бяха достатъчно храбри, за да се върнат за още пътници.
Че видя хора, които бяха толкова отчаяни, че товареха семействата си на импровизирани салове — рогозки от езерна трева. Жените стискаха в ръцете си бебета, децата държаха кошници, буркани и каишките на лаещи кучета, баби и дядовци шепнеха молитви.
Мъжете от кхосианската армия бяха намерили места за спане в цитаделата в сърцето на плаващия град и по улиците и в сградите, които я заобикаляха. Градската гвардия на Туме се мъчеше да поддържа някакво подобие на ред, докато войниците от армията се олюляваха пияни и уморени, пикаеха в преките, плискаха се като деца в обществените резервоари или развратничеха с проститутките, които толкова отчаяно се нуждаеха от пари, че бяха останали. Той прескочи един Червен гвардеец, който хъркаше в средата на дъските на улицата.
Под тентата на магазин зърна кратко сбиване между два взвода. Един мъж падна назад със стърчащ от бедрото му нож.
Че предположи, че това е заради отминалата битка. Мъже като него самия, които бяха изтощени до мозъка на костите си, но след като бяха оцелели от сражението, бяха твърде възбудени, просто за да си почиват. Никак не приличаха на войниците, които толкова го бяха впечатлили предишната нощ.
Една врата се отвори, когато той подмина началото на уличката, и двама мъже излязоха с олюляване през нея, обвити в дим. Че спря, за да погледне табелата над вратата. Пишеше „Странноприемницата на Калхалий“ над рисунка на жена с къдрава коса, от чиято уста висеше риба.