Открадни си свят [bg]

Джут седна зад бюрото, докато Спинър затваряше вратата. След това се изправи пред нея и заговори с официален тон:

— Госпожо, най-сетне мога да рапортувам, че в 045.4.4 навлязохме в сферата на Приближаването.

Капитан Джут почувства приливна вълна на неописуемо облекчение. Тя удари с юмрук по бюрото.

— Значи излизаме навън? Защо никой не празнува?

Господин Спинър изглеждаше обезпокоен.

— Капитане, мисля, че трябва сама да погледнете.

— Какво има? За какво говорите?

Той включи монитора на бюрото. Появи се бледорозов облак на фона на белезникава мозайка. Табита го разглежда няколко секунди съсредоточено, но не можа да различи нищо.

— Това ли е характерната картина от сближаването?

— Да, капитане — кимна господин Спинър. — Неидентифициран бинар.

— Как така неидентифициран?

Това беше първата чужда звезда в пределите на мезоскопичната вероятност и масата й вече притискаше нанопорите на хипертракторния лъч. Радиосигналът й бе далеч по-мощен от предполагаемото, по-широк и по-стабилен от моделите на Алис. Джут присви очи, загледана в бледия призрак от монитора, сякаш можеше да почувства топлината му.

— Искаш да кажеш, че това не е Алфа?

Господин Спинър се почеса по брадичката.

— Сама виждате, че повърхностната температура съвпада с очакваната за Алфа — заговори той, — но мащабът е далеч по-голям. Ако това е Алфа, капитане, къде в такъв случай е Проксима?

— Писна ми — тропна с пръсти по бюрото Табита. След това завъртя глава, сякаш за да се отърве от кошмарно видение. — Защо я няма Кстаска? Трябва ми някой, който да ми каже какво става.

Господин Спинър вече беше помислил за това. Дори имаше план.

— Капитане, готов съм да повикам хора, които…

— Не — спря го тя. — Никой не бива да знае. — След това включи монитора на китката. — Алис?

— ДА, КАПИТАНЕ?

— Необходима ми е последната проекция на близки обекти.

— ИЗЛИЗА НА ГОЛЕМИЯ ЕКРАН.

Капитанът стана и надзърна през прозореца на вратата. На мястото на разбития екран бяха монтирали временен заместител. В момента се виждаше размътен червен кръг, като нажежена сгурия в самия център на четири познати планети, три с бозав цвят и една зелена.

— И какво имаме там? — попита тя.

— ФАЛШИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ — отвърна безтелесният глас.

Господин Спинър си свали очилата и ги избърса в ръкава на ризата си. След това се пресегна и изключи връзката с корабната личност. Лицето му беше пребледняло.

— Не го е направила Алис — заяви уверено той. — Получихме го направо от Окципиталния лоб, от самия аналог.

— От Окципиталния… — Табита почувства, че й призлява.

Господин Спинър склони лъщящото си теме.

— Табита, знаете добре, че резидентите не могат да оказват каквото и да било въздействие върху активността. Те дори не вярват, че съществува… — Той положи ръка на монитора. — Това е сурова информация, капитане. Наскоро получена, още необработена. — Гласът му се снижи до едва доловим шепот. — Един Господ знае какво точно ни подава Алис.

Джут очерта с пръст кръгче върху стъклото на монитора — контурите на звездата, която не можеше да види.

— Върви си — каза тя. — Остави ме. — Той направи опит да възрази, но тя го спря: — Оставете ме, господин Спинър.