Изтръгнати от корен [bg]

Опитах се да направя заклинанието на Змея за пренасяне: „валису“ и „зокинеж“, но още докато съставях думите, някак си знаех, че няма да се получи. Още не бяхме стигнали до долината, този път още не беше отворен за нас.

Зави ми се свят от разредения въздух и отчаянието. Сташек беше вдигнал Мариша и я държеше здраво в обятията си. Затворих очи и изрекох заклинанието за илюзия: призовах библиотеката на Саркан, от голите скали наоколо се издигнаха високи етажерки с книги със златни надписи и мирис на кожа, птичката с часовниковия механизъм в клетката, прозорецът, който гледаше към цялата зелена шир на долината и виещата се река. Даже видях и нас самите в илюзията: мънички, движещи се фигурки като мравки на планинския склон. По пътеката зад Марек се бяха наредили двайсетина мъже: ако успееше да стигне до място, където се разширяваше, щяха да ни нападнат.

Знаех, че Змеят не е там, а на изток, в Заточек — там, където от края на Леса се вдигаше тънък димен стълб. Въпреки това го поставих в библиотеката — на масата, със сурови черти на лицето, осветени от свещите, които никога не се стопяваха, и ме гледаше с онова раздразнено, объркано изражение: „А сега какво правиш? “

„Помогни ми!“, казах му аз и избутах Сташек напред. Змеят автоматично протегна ръце и двете деца паднаха в тях. Сташек извика и видях как гледа Змея с разширени очи. Саркан също го гледаше.

Обърнах се — наполовина в библиотеката, наполовина в планината.

— Каша!

— Бягай! — извика тя.

Пред един от войниците зад Марек се отвори пряка видимост към мен и библиотеката зад гърба ми; той опъна тетивата на лъка си и насочи стрелата.

Каша се наведе под пиката, сложи ръце на гърдите на коня и го отблъсна назад. Животното изцвили, изправи се на задни крака и се замята. Марек я изрита, като я уцели в брадичката, и удари с пиката между тях, точно зад глезена й. Държеше оръжието с две ръце, пуснал юздите, но въпреки това успяваше да накара коня си да го слуша. Животното се обърна, Марек завъртя тялото си и препъна Каша с пиката. Конят я удари със задница и я избута на ръба на пътеката, а принцът я блъсна с всичка сила. Каша падна; нямаше време дори да извика. Чу се само стъписаното й възклицание и в следващия миг тя изчезна, отскубвайки стиска трева, за която се опита да се хване.

— Каша! — изпищях аз. Марек се обърна към мен. Стрелецът отпусна тетивата.

Две ръце ме хванаха за раменете; стиснаха ги с позната, неочаквана сила и ме дръпнаха назад. Стените на библиотеката се затвориха, точно преди стрелата да мине през тях. Свистенето на вятъра и студеният въздух изчезнаха от кожата ми. Аз слисано се обърнах: Саркан беше там, стоеше точно зад мен. Той ме беше дръпнал назад.

Ръцете му още бяха върху раменете ми, а аз се притисках в гърдите му. Измъчваше ме тревога и хиляди въпроси, но той ме пусна и отстъпи назад. Осъзнах, че не сме сами. На масата беше разгъната карта на долината, а от другата й страна стоеше огромен широкоплещест мъж с брада, по-дълга от главата му, и метална ризница под жълтата туника. Той ни гледаше изумено, а зад него стояха четирима мъже в доспехи, стиснали здраво дръжките на мечовете си.