Изтръгнати от корен [bg]
- Автор: Новик Наоми
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Екслибрис
- ISBN: 9786197115284
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изтръгнати от корен [bg]». Краткое содержание книги:
„Магията в тази книга е напълно правдоподобна и ти се струва, че и ти можеш да направиш заклинанията“. Урсула Ле Гуин, автор на Землемория
„Фантастична, вълнуваща, изпълнена с дълбока, тъмна магия…моментална класика“. Лев Гросман, автор на Магьосниците
„Да четеш тази книга е сякаш пак си намерил любим стар пуловер, познат и обичан“. Маги Стийвотър
„Омагьосваща във всички значения на тази красива стара дума“. Робин Хоб
— Каша! — плачеше Мариша в обятията на Сташек и се бореше да се отскубне. — Искам Каша!
И аз исках Каша; още треперех от спомена. Докъде ли можеше да падне, без да пострада? Изтичах до прозореца. Бяхме далеч, но все пак виждах тънкия стълб прах на мястото, на което беше паднала, като линия, прокарана по склона на планината. Самата тя беше купчинка от кафява пелерина и златна коса, на петнайсетина сажена[7] под пътеката. Опитах се да събера мислите и магията си. Краката ми още трепереха от изтощение.
— Не — каза Саркан. — Спри. Не знам как направи всичко това и подозирам, че няма да остана възхитен, когато науча, но през последния час изразходва прекалено много магия.
Той насочи пръст през прозореца към мъничкото, сгърчено тяло на Каша и присви очи. После изрече: „Туалидетал“, стисна юмрук, дръпна го обратно вътре и посочи с пръст към едно свободно място на пода.
Каша се строполи от въздуха на това място сред облак от кафеникав прах. Завъртя се и бързо се изправи, като само малко се олюляваше. По ръцете й се виждаха няколко кървави драскотини, но беше успяла да задържи меча си. Погледна въоръжените мъже от другата страна на масата и като хвана Сташек за рамото, избута го зад себе си и вдигна меча като преграда.
— Шшт, Мариша — каза тя, като я погали по бузката, за да я успокои; момиченцето се опитваше да се гушне в нея.
През цялото време едрият мъж само гледаше, но сега внезапно каза:
— Боже небесни, Саркан, та това е младият принц.
— Да, така ми се струва — отвърна Саркан.
Прозвуча някак примирено. Аз го зяпнах; още не вярвах, че наистина е там. Изглеждаше отслабнал в сравнение с последния път, когато го видях, а косата му беше почти толкова разчорлена, колкото и моята. По бузите и врата му имаше сажди, които бяха оставили фин слой навсякъде, така че линията на разхлабената му яка показваше разликата между чистата кожа и мръсната. Маншетите на ръкавите и робата му бяха почернели, а по целите му дрехи се виждаха следи от изгорено. Изглеждаше така, сякаш идваше право от горящия Лес; изведнъж се почудих дали някак си не съм го призовала със заклинанието си.
— Барон Владимир? — обади се въпросително Сташек, надничайки иззад гърба на Каша. Той издърпа предпазливо Мариша към себе си и погледна към Саркан. — Вие ли сте Змеят? — Детското му гласче звучеше треперливо и подозрително, сякаш човекът пред него не отговаряше на представите му. — Агнешка ни доведе тук, за да ни спаси — добави той още по-усъмнено.
— Разбира се.
Саркан погледна през прозореца. Марек и хората му вече слизаха по пътеката и не бяха сами. От прохода идеше цяла армия. Краката на войниците вдигаха облаци прах, позлатен от залеза, който се спускаше като мъгла към Олшанка.
— Е — каза ми той иронично, — определено ми доведе войници.
Глава 26
— Събрал е всички войници от южна Полния — каза владетелят на Жълтите блата, взирайки се в армията на принца. Беше едър мъж с корем като бъчва и металната ризница му тежеше не повече от платнена риза. Щеше да изглежда у дома си и в селската ни кръчма.
Тъкмо получил известие да се яви в столицата за погребението на краля, когато, воден от забързваща магия, пристигнал и пратеник на Марек, съобщил му, че кронпринцът също е мъртъв, и му предал заповед: да премине през планините, да залови Саркан като покварен и предател и да заложи капан за мен и децата. Баронът кимнал, събрал войниците си и изчакал пратеникът да си замине. После отишъл право при Змея, за да му каже, че в столицата се е развилняла дяволска поквара.
Двамата се върнали заедно в кулата; това долу бяха неговите войници, които бързо издигаха защитни укрепления.
— Няма да издържим повече от ден, не и срещу това — каза той, като посочи с палец към войските, стичащи се по планинския склон. — Добре би било да измислите нещо. Казах на жена ми да пише на Марек, че съм изгубил ума си и съм се заразил с поквара, така че се надявам да не обезглави нея и децата, пък дано и аз да запазя главата на раменете си.
— Могат ли да разбият вратите? — попитах аз.
— Ако опитват достатъчно упорито — отвърна Саркан. — Както и стените. — Той посочи двете дървени коли, които трополяха по пътя, натоварени с дълги железни бурета с гюлета. — Магията не може да удържи вечно на обстрела.
7
Един сажен е равен приблизително на 1,80 м. Б. пр.