Изтръгнати от корен [bg]

— Аз ще остана при тях — каза Каша, седнала до сламеника. Остави голия меч до себе си и сложи ръка на главичката на Мариша. Направих обикновено тесто в голяма купа — само брашно и сол — и го занесох горе в библиотеката.

Отвън войниците бяха опънали шатрата на Марек с две високи магични лампи отпред. Синята им светлина придаваше неземно сияние на бялото платнище, като че ли цялото нещо се бе спуснало направо от небето — предполагам, точно такава е била и идеята. Кралското знаме с червения орел с отворен клюн и нокти и корона на главата плющеше на вятъра. Слънцето потъваше зад хоризонта. Дългите сенки на западните планини бавно пълзяха по долината.

Отвътре излезе глашатай и застана между двете лампи. Облечен бе в безупречна бяла униформа, а на врата си носеше тежка златна верига: поредното творение на Рагосток, с което гласът му отекваше в стените на кулата като йерихонските тръби. Той заизрежда всичките ни престъпления: поквара, държавна измяна, убийството на краля, убийството на принцеса Малгожата, убийството на отец Бало, заговор с изменницата Алоша, похищение на принц Казимир Станислав Алгирдон и принцеса Регелинда Мария Алгирдон — отне ми известно време, докато се сетя, че това са Сташек и Мариша, съюзяване с враговете на Полния и прочее, и прочее. Зарадвах се, че споменават Алоша като изменник: може би още бе жива.

Списъкът свършваше с искане да върнем децата и незабавно да се предадем. После глашатаят замълча, за да си поеме дъх и да пийне глътка вода, след което започна страховитото си слово отначало. Хората на барона сновяха неспокойно в подножието на кулата, където бяха разпънали лагера си, и поглеждаха нагоре към прозорците ни.

— Да, Марек само чака да го убедим — каза Саркан, като влезе в стаята. По гърлото, ръцете и челото му лъщяха мазни петна — беше приготвял отвари за сън и забрава в лабораторията си. — Какво се каниш да правиш с тестото? Съмнявам се, че Марек ще яде отровен хляб, ако си намислила това.

Сложих тестото върху гладката мраморна повърхност на дългата маса. В главата ми смътно се въртеше идеята за воловете. Да, бяха се строшили, но все пак ги бях направила от кал.

— Имаш ли пясък? — запитах аз. — И може би някакви малки парченца желязо?

Омесих тестото с железни стружки и пясък, докато глашатаят отвън продължаваше да нарежда. Саркан седеше срещу мен и с перото си пишеше дълго заклинание за илюзия и отчаяние, сглобено от книгите му. Между двама ни стоеше пясъчен часовник, който отмерваше времето, докато се готвеха отварите. Неколцина недоволни войници на барона чакаха и пристъпваха неспокойно от крак на крак в ъгъла на стаята. В мига, в който паднаха и последните песъчинки, Змеят остави писалката.