Наследството на Карл Велики [bg]

— Не е чак толкова зле — подхвърли Вернер.

— Зависи какво разбираш под „зле“ — жлъчно отвърна тя.

На практика положението беше доста забавно. И двамата се държаха като гимназисти на първа среща. От една страна, беше комично, от друга, не. Тясното помещение не й позволяваше да избегне натрапчиво познатата миризма на неговия афтършейв, тютюна му за лула и вечната му дъвка. Комбинацията от аромати й напомняше, че този човек не е част от безличното множество мъже, с които се беше забавлявала напоследък.

— Прекалено е, Вернер. И твърде бързо.

— Мисля, че нямаш кой знае какъв избор.

Той стоеше до прозореца със скръстени ръце. Тя все още беше объркана от поведението му в църквата.

— Мислиш ли, че онзи тип в храма действително щеше да ме застреля?

— Като нищо. В момента, в който гръмнах колегата му, той побесня и беше способен на всичко.

— Много лесно уби онзи човек.

— Не беше лесно, но трябваше да бъде направено — поклати глава той. — Все едно застрелях елен.

— Не съм подозирала, че си толкова смел.

— През последните няколко дни разбрах доста неща за себе си.

— Онези в църквата се държаха твърде глупаво. Мислеха само за парите, които ще получат — въздъхна Доротея. Също като жената в манастира, добави наум тя. — Нямаха никакви причини да ни се доверяват и все пак го сториха.

Устните му се превърнаха в тънка черта.

— Защо не приемеш очевидното?

— Мисля, че не е времето и мястото да обсъждаме личния си живот.

Веждите му учудено се повдигнаха.

— Точно сега му е времето. Предстои да вземем наистина важни решения.

Отчуждението през последните години се беше отразило на способността й да усеща лъжите му, дори и най-невинните. Беше го оставила да си живее живота и сега си плащаше.

— Какво искаш, Вернер?

— Същото, което и ти. Пари, власт, сигурност. Твоите права по рождение.

— Но те са мои права, а не твои!

— Интересни права, няма що. Дядо ти е бил нацист, боготворил е Хитлер.

— Не е бил нацист! — разпалено възрази тя.

— Но е помагал на злото, причинявано от нацистите. Улеснявал ги е да убиват хора.

— Това вече е прекалено!

— Ами абсурдните му арийски теории? Предполагаемият ни произход? Специалната господстваща раса, появила се от специално място? На Химлер тези глупости много му допадали. Наливали вода в мелницата на нацистката пропаганда.

В главата й се блъскаха тревожни мисли. За нещата, които й беше разказала майка й, за други, които лично беше чувала още като дете. Дядо й беше изповядвал дясна философия и категорично беше отказал да критикува Третия райх. От друга страна, баща й поддържаше тезата, че следвоенна Германия с нищо не е по-добра от онази преди войната. За него престъпленията на Хитлер бледнееха пред разделянето на страната след края на Втората световна война. Всичко това означаваше, че майка й е права. Историята на фамилията Оберхойзер наистина трябваше да бъде погребана и забравена.