Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
Въздъхна. Една амфора хубаво червено вино лежеше неотворена в краката му. Имаше намерение да е сред първите, които да вдигнат тост за Цезар, но някак си беше забравил за това, докато наблюдаваше новите повеи в града. Републиката най-накрая беше умряла и трагедията беше в това, че сякаш никой не го забелязваше. Това, което хора като Помпей и Сула не бяха могли да постигнат със страх или със силата на оръжието, Цезар получаваше с безразличие — и разбиваше вековните традиции.
Отначало, докато Юлий се обръщаше към членовете на благородните фамилии, го бе изпълнила надежда. Смъртта на Помпей не го беше разчувствала и Цицерон си мислеше за старото споразумение с гражданите и как може да бъде възобновено.
Тази крехка надежда обаче продължи само миг. Законите на Рим съществуваха, за да се ограничи властта и престижът, така че никой да не може да се издигне прекалено много над събратята си. Дори в отмиращите вече дни бе имало достатъчно сила, за да се обуздаят Марий и Сула. По някакъв начин Цезар се беше откъснал от останалите, далече от Рим. И се беше обърнал към сенаторите, сякаш бяха молители, докато навън тълпата крещеше името му.
Цицерон не можеше да открие в себе си любов към народа на своя град. Абстрактно погледнато, той се гордееше с честното гласуване, което беше основата на републиката. Властта на сената винаги беше дадена, а не взета. И все пак в крайна сметка същите тези граждани си бяха намерили любимец. Сега Цезар нямаше възпиране, ако изобщо някога бе имало начин да го спрат.
Цицерон поклати глава: спомни си как Юлий беше приел баналните речи на сенаторите. Беше ги оставил да говорят, но когато се изправи, републиката се свлече от него като стара кожа и сенаторите можеха само да седят сковано и да го слушат.
Цицерон бавно се изправи и се намръщи, когато коленете му изпукаха. Шумът на тълпата ехтеше около сената и той потрепери при мисълта да премине през пияната навалица. Щеше ли да е по-различно, ако бяха чули Цезар? Той беше обещал да преобрази Рим — нов форум, величествени храмове и пътища, нови монети от златото на Галия. Всички негови поддръжници щяха да имат място в сената, на легионерите му щяха да бъдат дадени най-добрите земи и те щяха да забогатеят. Планираше четири триумфа през следващите месеци, повече, отколкото бе имал който и да било римски военачалник. Богове, това нямаше край! Сред всичките обещания Цицерон отчаяно очакваше да чуе някакъв знак, че Цезар има нужда от сената. Само дума, с която да спаси достойнството им, щеше да е достатъчна, но такава дума не се чу. Цезар им разказа бъдещето и изобщо не му хрумна, че с всяка произнесена дума се освобождава от тях.
Не го бяха планирали по този начин. Когато Марк Антоний им прочете писмата на Юлий от Египет, обсъдиха как да почетат най-великия военачалник на Рим. И се бяха чудили дали той изобщо ще се съобразява със сената. Цицерон беше гласувал заедно с другите да провъзгласят десетгодишна диктатура — нещо нечувано в историята. Републиката си отиваше — но това беше единственото, което можеха да направят.
Юлий само беше кимнал при новината, сякаш беше очаквал точно това, и Цицерон се отчая. Не пропусна и значението на жеста на Юлий, когато вдигна сина си пред приветстващата тълпа. Цезар нямаше истински равни, които да поставят ръка на рамото му и да го накарат да е предпазлив. Цицерон се зачуди дали триумфът на Цезар ще включва и момчето, което да стои до него и да му шепне: „Помни, че си смъртен!“
Бронзовите врати изскърцаха и Цицерон се обърна, за да види кой се осмелява да наруши уединението на сената. Нали отвън имаше пазачи. Нямаше обаче да се изненада, ако разбереше, че са се отдали на пиене и възбудената тълпа влиза, за да повръща по пейките и стените.
— Кой е? — извика, засрамен от страха, който се усещаше в гласа му. Беше нервният тон на остарял мъж, помисли си с горчивина.
— Светоний — дойде отговорът. — Потърсих те у вас, но Теренция каза, че не си се прибрал. Притеснява се за теб.
Цицерон въздъхна със смесица от облекчение и раздразнение.
— Не може ли човек да намери малко спокойствие в този град?
— Не бива да стоиш тук на тъмно — отвърна Светоний и тръгна в полумрака към него. Цицерон не можеше да види очите му, но усещаше тежкото настроение на провал около него. Светоний също беше изслушал речта на Цезар до последната дума.