Боговете на войната [bg]

Юлий крачеше нервно и се мръщеше при всеки вик, изтръгнал се от гърлото на Клеопатра. Синът му идваше на бял свят и той трудно можеше да си спомни момент, в който да е бил по-нервен. Когато царедворците го събудиха, той бързо се облече и прати да повикат Брут.

Но когато дойдоха, им казаха, че не могат да влязат при царицата. Покоите й се охраняваха от собствените й хора и Юлий можеше само да крачи изнервено. Празният му стомах къркореше. Чуваше отвътре гласовете на жените и крясъците на Клеопатра. Дори не кимна, когато Брут тикна в ръцете му топъл билков чай.

Призори Сосиген излезе и се разкрещя на робите да донесат още чаршафи и превръзки. Беше зачервен и забързан, но като погледна лицето на Юлий, се приближи към него и каза:

— Синът ти идва, Цезар. Това е велик знак — че ще се роди с първите лъчи на деня.

Юлий го сграбчи за ръката.

— Тя добре ли е?

Сосиген се усмихна и кимна.

— Трябва да си починеш, консуле. Скоро ще те извикат. Царицата е млада и силна, както беше майка й. Почини си.

И влезе при Клеопатра. Чу се сякаш безкраен писък и Юлий изстена.

— В името на боговете, не мога да издържа!

— Така ли беше и когато се раждаше Юлия? — попита Брут.

Юлий поклати глава.

— Не помня. Не, мисля, че не. Но сега съм по-стар. Ако детето умре, колко още възможности ще имам?

— Как ще наречеш сина си? — попита Брут, отчасти за да отвлече вниманието на Юлий от припяването, което се чуваше отвътре. Нямаше представа какви странни ритуали се правят, но това, че Юлий едва ги забелязваше, показваше дълбочината на нетърпението му.

Въпросът сякаш успокои Юлий.

— Птолемей Цезарион — каза той с гордост. — Съюзяването на двете фамилии.

— Ще го покажеш във форума, нали? — предположи Брут.

Лицето на Юлий светна.

— Да. Веднага щом може да бъде местен, ще тръгнем. Царят на Сирия ме покани да го посетя и ще заведа Клеопатра там. После Крит вероятно, или Кипър, Гърция и накрая вкъщи. Ще застанем във форума по време на римското лято и ще вдигна момчето пред тълпата, за да го види.

— Предстои ти битка, ако имаш намерение да създадеш династия и империя.

Юлий тръсна глава.

— О, не. Не виждаш ли? Легионите са ми верни и сенатът ще е с вързани ръце. Независимо дали го осъзнават, или не, империята вече е започната. Кой остана, че да може да се противопостави на исканията ми? Помпей беше последният.

Брут кимна. Очите му бяха потъмнели и замислени.

След час Сосиген изскочи при тях. Сияеше, сякаш той беше бащата.

— Имаш син, точно както предрекох! Ще влезеш ли?

Юлий го тупна по рамото така, че го заболя, и той се намръщи.

— Да. Искам да го видя.