Боговете на войната [bg]

Вдигна ръка, за да спре радостните възгласи, искаше да продължи да говори. В съзнанието си виждаше това, което можеше да направи с Клеопатра, толкова ярко, че думите просто не можеха да го изразят.

— Прощавам на всички, които вдигнаха ръка срещу мен по време на гражданската война. Както простих на мъжете в Корфиний и в Гърция, прощавам и на всички други, които последваха дълга си и честта си така, както я разбират. Ние сме братя и сестри от една и съща кръв. От днес ще започнем на чисто и нека оставим миналото зад себе си. Аз не съм нов Сула, за да търся врагове зад всяка врата. Имам други мечти за Рим.

Спря. Беше наясно, че сенаторите попиват всяка негова дума.

— Боговете благословиха рода ми със син, от царска египетска кръв. Доведох го вкъщи, за да го приветствате, както приветствахте мен.

Една от акушерките на Клеопатра пристъпи напред с детето и Юлий го взе в ръце. Момчето запищя с изненадваща ярост и писъкът отекна в целия форум. И разби сърцето на Калпурния, която гледаше мъжа, когото обожаваше. Беше го загубила. Обърна се настрана.

Гражданите на Рим изреваха одобрително, когато Юлий се завъртя, за да покаже детето на всички. Той винаги беше имал способността да управлява емоциите им и знаеше, че те най-много обичат зрелищата. Юлий се разсмя гръмко от удоволствие, после върна сина си на намръщената прислужница. Реакцията на тълпата бе изплашила детето и тя трябваше да го успокои.

— Мечтая за свят, в който римските съдилища ще раздават справедливост от Африка до замръзналите земи на север. Ще разказвате на децата си, че сте били тук при завръщането на Цезар. Ще им разказвате за новия свят, който започва от този ден. Ние ще направим този свят наистина велик.

Вдигна ръце, за да укроти възгласите на тълпата.

— Тези неща също си имат цена и няма да станат без усилия. Много римска пот и дори кръв ще бъдат пролети, преди да можем да създадем златен век за децата си и за техните деца. Но аз не се страхувам от цената. Не се страхувам от работата. Не се страхувам, защото съм римски гражданин, гражданин на най-великия град на света.

И пак вдигна ръце, наслаждаваше се на приветствията, сияещ от удоволствие. Сенаторите зад него вече не се усмихваха. Очите им бяха станали твърди и студени, докато думите на Цезар се лееха над форума и разпалваха пламъци в сърцата на тълпата. Всъщност сенаторите се чудеха дали Юлий изобщо може да бъде контролиран.