Боговете на войната [bg]

Гърците бяха опитали да вдигнат още едно въстание — бяха избрали най-лошия момент, така че битката да започне с пристигането на Юлий. Брут почти съжали мъжете, които бяха въстанали срещу римските си господари. Лабиен би могъл да потуши въстанието и сам, но Юлий се бе намесил. Говореше се, че това показвало, че разбира отговорностите си като първи в Рим и че всички земи били негови, така че можел да контролира всичко. Брут почти подозираше, че го прави, за да покаже на Клеопатра на какво са способни легионите му.

Битката беше незначителна в сравнение с много други, които беше виждал. Юлий отиде с военачалниците си и дори с царицата до мястото, където се беше разбунтувала гръцката армия. Брут все още потреперваше, като си спомнеше крещящите войници, които се втурнаха нагоре по склона към римските позиции. И естествено бяха капнали, когато стигнаха до тях. Въстанието беше потушено само за четири часа, а римляните покриха хълма с трупове.

Флотата спря в Остия, западно от града. Юлий коленичи и целуна земята. Легионите го приветстваха. Въодушевление бе обхванало и Рим, и селцата и градчетата на запад. Хората се бутаха и блъскаха, за да го зърнат. Носеха най-хубавите си дрехи, а жените бяха сплели косите си с такова усърдие, сякаш са празненствата за Бона Деа. Вдигаха децата над главите си, както той щеше да вдигне сина си във форума.

Конете усещаха въодушевлението и вдигаха глави и пръхтяха. Приветствията станаха по-шумни, когато легионите се приближиха към Рим — тежките му порти бяха отворени. Стените бяха отрупани с ръкомахащи граждани, но легионите не нарушиха дисциплината, за да им отвърнат. Войниците се усмихваха, забравили за умората. Гледаха факлите и стените, сякаш никога преди не бяха виждали града.

Брут видя белите тоги на сенаторите зад портите. Как ли щяха да се почувстват, когато научеха за плановете на Юлий за бъдещето? Имаха ли представа за силата, която приветстваха толкова доверчиво? Ако очакваха възрастта да е потушила огъня у Юлий, щяха да се разочароват. Той беше подмладен, сякаш Клеопатра и синът му бяха новата магия на живота му. Рим щеше да се разтресе, помисли си Брут, но пък Цицерон не беше глупак. Без значение какви бяха страховете на сенатора, нямаше човек на света, който в този момент да издигне предупредителен глас. Понякога е по-добре просто да оставиш вълната да се разбие над теб и да събереш парчетата, след като отмине.

Зазвучаха рогове — първо при портите, а после се разпространиха из целия град. Юлий пришпори коня си и излезе пред първите редици на Десети. Не наведе глава, докато минаваше под арката. Вдигна ръка, за да поздрави хората, които се тълпяха от всички страни. Беше си дошъл у дома.