![Боговете на войната [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/4/bogovete-na-vojnata-bg-download.jpg)
Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
Брут не влезе с тях — тръгна да разпространи щастливата новина сред легионите, които се бяха събрали навън призори.
Клеопатра лежеше на леглото си. Балдахинът беше вдигнат за повече въздух. Беше отпаднала, със сенки под очите и бледа. Една робиня попиваше потта й с кърпа.
В стаята имаше много хора, но Юлий изобщо не ги забеляза. Гърдите на Клеопатра бяха голи и до едната лежеше бебето, което толкова беше искал — мъничкото му личице беше скрито, притиснато до меката плът.
Юлий седна на леглото и се наведе над тях, без да обръща внимание на робинята, която веднага се отдалечи. Клеопатра отвори очи.
— Моята красива царица — възкликна Юлий и се усмихна. — Сосиген каза, че е момче.
— Старият глупак е много горд от себе си — каза Клеопатра и се намръщи, когато бебето стисна зърното й с венците си. — Да, имаш син, Юлий.
Той нежно отмахна един кичур от челото й и прошепна:
— Цял живот те чаках.
Очите й се напълниха със сълзи и тя се разсмя на собствената си реакция.
— Плача и за най-малкото нещо — каза, после се намръщи, понеже бебето отново се размърда и засука. — Силен е.
Юлий погледна сина си. Току-що родено, бебето беше сбръчкано и синкаво, но избледняваше буквално пред очите му. На главичката му имаше кърваво петно, смесено с черна коса като на майка му.
— Ще му се наложи да е силен, ако остане толкова грозен — каза той и се засмя, когато Клеопатра го перна по бузата.
— Красив е — каза тя. — И е наш. Ще бъде велик цар. Сосиген се закле. По-велик от теб и от мен, Юлий.
Той я целуна нежно и тя се отпусна на възглавниците със затворени очи. Юлий усети, че някой го гледа, обърна се и видя твърдия поглед на една от акушерките.
— Какво искаш?
Клеопатра въздъхна, без да отваря очи.
— Тя не знае латински, Юлий.
Жената направи знак към Юлий и към вратата и тихо промърмори нещо.
— Разбирам — каза той. — Ще се върна, когато си починеш. — Стисна ръката й и се изправи. И благодари на боговете, че е жив, за да има син и съпруга.
Част трета
Глава 32
Рим беше буден. Галопиращите пратеници бяха донесли новината, че Цезар е слязъл на брега и се прибира вкъщи. Марк Антоний не беше бездействал и всички подготовки бяха направени. Почти милион граждани бяха запалили факли и лампи на градската стена, подготвяха се за празненствата, чистеха и търкаха улиците. Рим приличаше почти на нов. На всички граждани бяха раздадени зърно, хляб и месо и денят беше обявен за общ празник. Градът блестеше, сандъците в храмовете бяха пълни с монети — приношения на боговете от благодарност, че Цезар е невредим. Сега, макар и изморени, римляните седяха с децата си и чакаха роговете да оповестят пристигането му.
Брут яздеше бавно до Юлий — вече наближаваха Рим. Самите му размери правеха Александрия да изглежда провинциално градче. Гражданите го бяха излъскали заради Цезар.
Можеха ли да направят повече, за да приветстват цар? Брут трудно понасяше възхищението на Октавиан при вида на прекрасния Рим на хоризонта. Но това беше изражение, което сякаш споделяха всички в колоната, от войниците от Десети до самия Юлий. Пристигаха като победители и вървяха с гордост, която си бяха извоювали. Брут не можеше да изпита дори частица от тяхната надежда и слава.
Каква слава можеше да намери той между тези стени? Той щеше да е човекът, на когото Юлий е простил предателството, одумван и сочен, докато минава през града. Щеше отново да види майка си. Вероятно като видеше Клеопатра, тя щеше да разбере какво го е отдалечило от Юлий. Очите му лютяха и той пое дълбоко дъх, засрамен от себе си. Беше влизал в много градове. Какво беше за него Рим освен един от многото? Щеше да го преживее. Щеше да го понесе.
Усещаше се така, сякаш от години язди в тази процесия на легионите. Юлий беше приветстван като цар в Сирия, дадоха му роби и дарове — скъпоценни камъни и оръжия. Клеопатра беше доволна да е в сянката му: вероятно най-после разбираше как възприемат царете Юлий. Не можеше да прикрие удоволствието, с което показваше мъничкия Птолемей Цезарион. Владетелят на Сирия имаше много деца, но почете двойката, като доведе първородния, Ирод, и го накара да се поклони пред водача на Рим. Детето бе толкова изнервено, че чак трепереше.
Брут погледна назад към каруцата на царицата — всъщност си беше удобна стая, теглена от волове. Дразнещият плач на детето раздираше въздуха.
По свой начин завръщането им в Рим си беше триумф. Преторът на Крит целуна ръка на Юлий и му отстъпи собствения си дом за престоя му. Войниците ядоха и пиха от личните запаси на претора, но нямаше сбивания и скандали: дисциплината беше желязна. Явно легионерите разбираха високата си отговорност като ескорт на Цезар и неговия син. Почитанието им озлобяваше Брут.