Боговете на войната [bg]

Щом заседанието приключи, Марк Антоний тръгна към дома на Юлий. Вървеше с шестима въоръжени ликтори и тълпата се разделяше пред него.

В отсъствието на Юлий в сената се беше разгорял по-оживен дебат, отколкото ако беше там. Това би трябвало да се очаква: в празния стол имаше повече омраза, отколкото в присъствието на човека. Всички знаеха, че Юлий ще получи пълна информация за заседанието. Писарите му записваха и най-глупавите спорове и това изнервяше дори хора като Цицерон.

Имаше моменти, в които обсъжданите теми връщаха старата искреност и плам, които Марк Антоний си спомняше от едно време. Юлий беше отменил данъчната система в римските провинции — бе отнел правото да се събират пари от местните хора. Гърците бяха наясно, че не трябва да позволяват приходите да намалеят след последното пропаднало въстание, но преторът на Испания беше дошъл в Рим, за да се оплаче от растящата корупция. Това беше едно от нещата, които се дъвчеха в сената преди гражданската война.

Касий беше заявил, че проблемът е в самата система, и бе хвърлил поглед към писарите, които прилежно записваха думите му. Слабото му лице се зачерви и пръстите му запотропваха нервно по катедрата. След това дебатът се разми и преторът на Испания беше отпратен без решение на проблемите си.

Не така си беше представял Марк Антоний развитието на нещата, когато Юлий му бе поверил управлението на Италия. Докато гражданската война вървеше към своя край, Рим беше мирен. Вярно е, че той не беше направил сериозни промени, но градът беше стабилен и процъфтяваше. Мъжете, които кандидатстваха за право да търгуват, знаеха, че ще бъдат оценявани според заслугите си. Сенатът прехвърляше трудните проблеми в законите на съдилищата и приемаше взетите решения независимо дали ги одобряваше, или не. Марк Антоний беше работил по-усърдно, отколкото през всеки друг период от живота си, и получаваше лично удовлетворение от реда в града.