Боговете на войната [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #4
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-714-5
- Переводчик: Боряна Йотова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Боговете на войната [bg]». Краткое содержание книги:
— Ще отидеш ли в сената? — попита Брут просто за да наруши тишината.
Юлий изсумтя презрително.
— Да се върна в говорилнята, където мога да си купя хиляда думи за бронзова монета? Не. Имам да пиша писма на царя на Партия. Не съм забравил виновниците за смъртта на Крас и сина му. Това е стар дълг, но ще го потърся заради онези, които вече не могат да говорят.
— Мислех, че все още си пиян от удоволствията на Рим — каза тихо Брут. — Да не би отново да надушваш пролетния вятър?
Юлий се усмихна.
— Вероятно. Може да съм стар боен кон, приятелю, но империята не се изгражда от удобното място в сената. Трябва да ме виждат.
— Мъжете на Десети вече са стари — отвърна Брут. — Никога не бих го повярвал, но те заминаха за именията и къщите, които им даде, без да поглеждат назад.
— Има нови мъже, които да ги заместят — изсумтя Юлий. — Нови легиони, които никога не са чували бойните рогове и не са вървели до изнемога като нас. Какво ми предлагаш да правя, когато приключи последният ми триумф — да седя и да се усмихвам, докато синът ми порасне? Знаеш, че не обичам спокойствието. Никога не съм го обичал. — Усмихна се. — Но все още предстои египетският триумф. Само след няколко часа ще пристигнат писарите и архитектите, за да го планираме. Той ще е най-великият в историята на града, гарантирам ти го.
— Как би могъл да е по-велик от последния? Все още говорят за морската битка на Марсово поле — каза Брут, като едва прикри отвращението си.
Облицованият с камък басейн беше твърде плитък и на дъното му се виждаха мъртъвците — като тъмни корали. В галерите пленници се биеха срещу престъпници и мъже, осъдени на смърт. Прозрачната вода бе станала мътна, а след като я източиха в Тибър, самата река потече червена. Дни наред над Рим се носеше миризмата на разлагаща се плът.
Юлий го тупна по рамото, изправи се и се протегна.
— Наумил съм нещо ново за последния си триумф. — Понечи да разкрие плановете си, после се усмихна. — Ще ти осигуря място във форума за кулминацията. Доведи и младата си съпруга.
Брут кимна. Знаеше, че няма да го направи. Чудеше се дали майка му ще прояви интерес да види как Юлий за пореден път показва царицата си и надутото си его.
— Ще чакам с нетърпение — каза Брут.
Щом заседанието приключи, Марк Антоний тръгна към дома на Юлий. Вървеше с шестима въоръжени ликтори и тълпата се разделяше пред него.
В отсъствието на Юлий в сената се беше разгорял по-оживен дебат, отколкото ако беше там. Това би трябвало да се очаква: в празния стол имаше повече омраза, отколкото в присъствието на човека. Всички знаеха, че Юлий ще получи пълна информация за заседанието. Писарите му записваха и най-глупавите спорове и това изнервяше дори хора като Цицерон.
Имаше моменти, в които обсъжданите теми връщаха старата искреност и плам, които Марк Антоний си спомняше от едно време. Юлий беше отменил данъчната система в римските провинции — бе отнел правото да се събират пари от местните хора. Гърците бяха наясно, че не трябва да позволяват приходите да намалеят след последното пропаднало въстание, но преторът на Испания беше дошъл в Рим, за да се оплаче от растящата корупция. Това беше едно от нещата, които се дъвчеха в сената преди гражданската война.
Касий беше заявил, че проблемът е в самата система, и бе хвърлил поглед към писарите, които прилежно записваха думите му. Слабото му лице се зачерви и пръстите му запотропваха нервно по катедрата. След това дебатът се разми и преторът на Испания беше отпратен без решение на проблемите си.
Не така си беше представял Марк Антоний развитието на нещата, когато Юлий му бе поверил управлението на Италия. Докато гражданската война вървеше към своя край, Рим беше мирен. Вярно е, че той не беше направил сериозни промени, но градът беше стабилен и процъфтяваше. Мъжете, които кандидатстваха за право да търгуват, знаеха, че ще бъдат оценявани според заслугите си. Сенатът прехвърляше трудните проблеми в законите на съдилищата и приемаше взетите решения независимо дали ги одобряваше, или не. Марк Антоний беше работил по-усърдно, отколкото през всеки друг период от живота си, и получаваше лично удовлетворение от реда в града.