Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Лебедова песен [bg]
Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лебедова песен [bg]

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 378
Перейти на страницу:

То не знаеше как се бъркат карти и поклати глава.

— Е, в такъв случай просто ги размеси. Размеси ги хубавичко, много хубавичко, и докато го правиш, се замисли сериозно къде си била, коя си и къде искаш да отидеш.

Суон изпълни нареждането и картите се плъзнаха навсякъде. Лицата им бяха притиснати в масата и се виждаха единствено златните им гърбове. Тя се съсредоточи върху нещата, които ѝ каза Леона, и се замисли сериозно, доколкото това ѝ беше възможно, тъй като вятърът навън продължаваше да я разсейва. Най-накрая старата жена каза:

— Така е добре, дете. А сега ги събери отново в тесте, с лицето надолу. След това го раздели на три купчини и ги сложи от лявата си страна.

Суон изпълни инструкциите. Леона посегна с ръка, която изглеждаше грациозна на слабата оранжева светлина, взе купчините и отново ги събра в тесте.

— Сега ще започнем историята. — Старата жена постави първата карта с лицето нагоре направо върху „Паж Жезли“. — Това те покрива. — На картата беше нарисувано голямо златно колело с фигури на мъже и жени като спици в него, някои от тях бяха с весели изражения в горната му част, а другите под него притискаха ръце в лицата си от отчаяние. — „Колелото на съдбата“ — то винаги се върти, носи промяна и разгръща Съдбата. Това е средата, в която се намираш. Може би нещата около теб се движат и обръщат, макар все още да не го знаеш.

Следващата карта беше сложена до „Колелото на съдбата“.

— Това ти е на пътя — обясни Леона — и представлява силите, които са срещу теб. — Тя присви очи. — О, божичко. — Картата беше в рамка от абанос и сребро. Нарисуваната на нея фигура беше почти изцяло в черна пелерина и качулка освен бялото, подобно на маска ухилено лице. Очите ѝ бяха сребърни… но в челото ѝ имаше трето алено око. В горната част на картата беше написано с красиви и вити букви…

— „Дяволът“ — прочете Леона. — Разрушението е отприщено. Както и невероятната жестокост. Трябва да си нащрек и да се пазиш, дете.

Преди Суон да успее да поиска повече информация за тази карта, която я накара да потрепери, старата жена сложи следващата върху другите две.

— Това е на главата ти и показва за какво копнееш. „Асо чаши“ — мир, красота, копнеж за разбирателство.

— Това не съм аз! — заяви засрамено Суон.

— Може би още не. Но един ден. — Следващата карта беше сложена под отвратителния Дявол. — Това е под теб и показва какво си преживяла, за да стигнеш дотук. — На картата беше нарисувано брилянтножълто слънце, но беше обърната с главата надолу. — Слънцето означава самота, несигурност… загуба на някого. Може би загуба на част от теб. Краят на невинността. — Леона ѝ хвърли бърз поглед и отново заби глава в картите си. Следващата карта, петата поред от разбърканото тесте, беше сложена вляво от „Дяволът“. — Това е зад теб, влияние, което си загърбила. — Изображението беше на стареца, който държеше фенера със звездата в него, но той също беше обърнат с главата надолу. — „Отшелникът“. Когато е обърнат с главата надолу, означава затваряне в себе си, скриване, забравяне на отговорностите. Всички тези неща са отминали. Сега се разкриваш пред света — за добро или за лошо.

Шестата карта беше сложена вдясно от „Дяволът“.

— Това е пред теб и показва какво ти предстои.

Леона разгледа картата с искрен интерес. На нея беше изобразен младеж в пурпурна броня, който беше вдигнал меч, докато зад гърба му гореше замък.

— „Паж Мечове“ — обясни старата жена. — Младо момиче или момче, което копнее за власт. Живее заради нея, нуждае се от нея, както се нуждае от храна и вода. „Дяволът“ също гледа в тази посока. Може би съществува някаква връзка между тях. Както и да е, вероятно това е някой, срещу когото ще се изправиш — някой наистина коварен… и много опасен.

Преди гадателката да успее да обърне следващата карта, по коридора долетя един глас:

— Леона! Леона! — Дейви се разкашля неудържимо и едва не се задави. Старата жена веднага избута картите настрани и бързо излезе от стаята.

Суон стана. „Дяволът“ — мъж с алено око — като че ли се взираше право в нея и ръцете ѝ настръхнаха. Тестето, което Леона беше бутнала настрани, стоеше само на няколко сантиметра от ръката ѝ и най-горната карта я зовеше да я погледне.

Детето посегна към нея. Спря се.

„Само ще надникна. Едно бързо надникване“, каза си то.

Вдигна най-горната карта и я погледна.

1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 378
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)