Градината на Рама [bg]

— Да — отвърна тихо Епонин, опитвайки се да не разбуди, мъжа, който спеше на рамото й.

— Той ще умре скоро. Може би през следващите две седмици.

Епонин усети как кръвта нахлува в главата й. Добре ли чух? Нима той каза, че Малкълм ще умре през следващите две седмици? Тя се вкамени.

— Ще му е нужна голяма подкрепа — за момент докторът направи пауза. Продължаваше да я гледа втренчено. Дали не се опитваше да си спомни къде я е виждал преди? — Ще можете ли да му помогнете?

— Аз… Надявам се — отвърна Епонин.

Малкълм се размърда.

— Сега трябва да го събудим — рече докторът.

В очите му не се долавяше никакво вълнение. Беше произнесъл своята диагноза, не предположение, без всякакъв намек за чувства. Ким е права — помисли си Епонин. — Той е автомат също като роботите Тиасо.

По предложение на доктора Епонин придружи Малкълм по коридора и влезе с него в стаята, изпълнена с медицинска апаратура.

— Някой доста умен човек — обърна се доктор Търнър към Малкълм — е подбрал съоръженията, които са докарани от Земята. Макар че персоналът е ограничен, диагностичната апаратура е първокласна.

Тримата се доближиха до един прозрачен куб с размери метър на метър.

— Това удивително съоръжение — се нарича органен проектор — каза доктор Търнър. — Може да пресъздаде с най-малки подробности и съвсем точно всички основни органи в човешкото тяло. Това, което ще видим вътре сега, е графично компютърно изображение на вашето сърце, господин Пийбоди, точно както бе изобразено преди деветдесет минути, когато инжектирах контрастното вещество в кръвоносните ви съдове.

Доктор Търнър кимна към съседното помещение, където очевидно беше направено изследването на Малкълм.

— Докато вие седяхте на масата — продължи той, — машината с голямата леща ви сканира милион пъти в секунда. Въз основа на разположението на контролното вещество и тези милиарди моментни скенерни снимки беше получено едно изключително точно триизмерно изображение на вашето сърце. Точно това виждате вътре в куба.

Доктор Търнър млъкна, погледна за секунди встрани, а после се втренчи в Малкълм.

— Не се опитвам да усложнявам нещата, господин Пийбоди — промълви тихо, — но исках да ви обясня как точно съм разбрал какво не е наред при вас. Така че да осъзнаете, че не може да има грешка.

Погледът на Малкълм беше подивял от страх. Докторът го хвана за ръка и го заведе на едно специално място край куба.