Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Златният бряг [bg]
Златният бряг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Златният бряг [bg]

Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:

Поразително... Великият Гетсби срещу Кръстника! Ако за пръв път четете Демил, „Златният бряг“ е добър избор да опитате завладяващата сила на неговите романи. “Златният бряг” изследва света на властта и богатството. Той представлява един оригинален поглед върху организираната престъпност - също като в “Кръстника” - само че с повече хумор и стил. “Златният бряг” е обявен за класика в жанра - едно неповторимо забавление, което не се забравя...
1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 280
Перейти на страницу:

Както и да е, ето ме легнал по гръб, а ръката на Сюзън обхваща пениса ми, който се издигаше както междуконтинентална балистична ракета от силоза си.

Чух я да казва:

— О, господи, Джон, твоят е по-голям от на Франк.

— Какво?

Тя каза с бруклински акцент:

— Не мога да поема цялото това нещо в себе си. Моля те, не го вкарвай в мен. Мъжът ми ще ме убие за това. И теб ще убие.

— Точно сега той чука Сюзън — изтъкнах аз. — Твоят съпруг чука жена ми.

— Изневерявам на съпруга си — каза тя. — Прости ми, Боже.

— Аз просто правя секс — отвърнах.

Изтърколих се върху нея и сложих краката й върху раменете си.

— Какво правиш? — извика тя. — Какво искаш да ми направиш?

Аз влязох в нея и тя издаде звук на изненада. Докато я любех, тя стенеше, хълцаше, а след това се отпусна и се отдаде на насладата. През учестеното си дишане прошепваше някакви думи на италиански, които не разбирах, но които звучаха сладострастно и похотливо.

Добре, вижте, искам да кажа ние наистина сме малко чалнати, нали? Но знаехме къде е границата и никога не сме я престъпвали. Този път обаче имах чувството, че излязохме извън рамките на играта си. Фантазията е едно, но да вкараш хора като семейство Белароса в спалнята си е опасно. Какво ставаше с нас? След това, докато лежахме на леглото, необичайно разделени от няколко сантиметра чаршаф помежду ни, Сюзън каза:

— Мисля, че трябва да заминем. На почивка.

— Заедно?

Тя остави да минат няколко секунди, след това отвърна:

— Разбира се. Трябва да се махнем оттук, Джон. Веднага. Преди да е станало твърде късно.

Не исках да я питам какво имаше предвид под „твърде късно“.

— Не мога да замина сега — отговорих аз. — Твърде много неща се случват.

Тя мълча дълго, а след това отвърна:

— Не забравяй, че съм те помолила.

И за да съм справедлив към нея, дори в светлината на това, което се случи, никога няма да забравя, че ме помоли.

20.

Юли. И най-добрите планове на отрудените хора за лятото често се провалят; и това лято обещаваше да бъде толкова объркано, каквото не съм имал от постъпването си в армията.

Мистър Мелзър се свърза с мен, както Франк Белароса бе казал, че ще стане. По настояване на мистър Мелзър се срещнахме в моята къща. Той пристигна в уречения час, в шест след обяд една сряда и аз го поканих в кабинета си.

Мистър Мелзър беше белокос джентълмен, с доста тих глас, който ме изненада по телефона и който напълно подхождаше на вида му, както виждах сега. Бе облечен в скъп и изненадващо елегантен гълъбовосив костюм. Обувките му бяха не само от истинска кожа, а от кожа на гущер, които струваха около хиляда долара. Ах, ах, мистър Мелзър, ударил си келепира, а? Щеше ми се мистър Новак да види бившия си колега. Седнахме в кабинета ми, но не предложих на мистър Мелзър нищо друго, освен един стол.

Понеже мистър Мелзър беше ренегат, очаквах да видя някаква плахост у него. Но вместо това той изглеждаше съвсем спокоен, а от време на време дори мрачен, като че ли това, което обсъждахме, беше много тежко и следователно много скъпо.

Не намразих този човек веднага, както бях намразил Новак, но имаше нещо мазно в мистър Мелзър и мисля, че беше получил тази смазка, след като е напуснал СВП, която не се славеше със смазване на частите си. Обувките от гущерова кожа изглеждаха подходящ артикул за мистър Мелзър.

След като поговорихме около петнайсет минути, той ме осведоми:

— Искам двайсет хиляди долара като предварителен хонорар.

Това всъщност беше разумно, имайки предвид случая. Щях да поискам повече, ако аз се занимавах с такъв случай. Но тогава той добави:

— Ще взема половината от това, което ще ви спася като данък.

— Половината? Според закона адвокатите имат право да искат до една трета от това, което получават за клиента си в гражданско дело.

— Аз не съм адвокат, мистър Сатър. Моите хонорари не се определят от никакъв закон. А освен това, разбирате, че имам доста големи разходи.

— Нямате дори кантора.

— Имам други разходи. Не е необходимо да знаете за тях.

— Прав сте, не е необходимо. — Погледнах го в очите. — И няма да има никакво обвинение в углавно престъпление за данъчни измами?

1 ... 127 128 129 130 131 132 133 134 135 ... 280
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)