Златният бряг [bg]
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Сатър #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златният бряг [bg]». Краткое содержание книги:
Както и да е, ето ме легнал по гръб, а ръката на Сюзън обхваща пениса ми, който се издигаше както междуконтинентална балистична ракета от силоза си.
Чух я да казва:
— О, господи, Джон, твоят е по-голям от на Франк.
— Какво?
Тя каза с бруклински акцент:
— Не мога да поема цялото това нещо в себе си. Моля те, не го вкарвай в мен. Мъжът ми ще ме убие за това. И теб ще убие.
— Точно сега той чука Сюзън — изтъкнах аз. — Твоят съпруг чука жена ми.
— Изневерявам на съпруга си — каза тя. — Прости ми, Боже.
— Аз просто правя секс — отвърнах.
Изтърколих се върху нея и сложих краката й върху раменете си.
— Какво правиш? — извика тя. — Какво искаш да ми направиш?
Аз влязох в нея и тя издаде звук на изненада. Докато я любех, тя стенеше, хълцаше, а след това се отпусна и се отдаде на насладата. През учестеното си дишане прошепваше някакви думи на италиански, които не разбирах, но които звучаха сладострастно и похотливо.
Добре, вижте, искам да кажа ние наистина сме малко чалнати, нали? Но знаехме къде е границата и никога не сме я престъпвали. Този път обаче имах чувството, че излязохме извън рамките на играта си. Фантазията е едно, но да вкараш хора като семейство Белароса в спалнята си е опасно. Какво ставаше с нас? След това, докато лежахме на леглото, необичайно разделени от няколко сантиметра чаршаф помежду ни, Сюзън каза:
— Мисля, че трябва да заминем. На почивка.
— Заедно?
Тя остави да минат няколко секунди, след това отвърна:
— Разбира се. Трябва да се махнем оттук, Джон. Веднага. Преди да е станало твърде късно.
Не исках да я питам какво имаше предвид под „твърде късно“.
— Не мога да замина сега — отговорих аз. — Твърде много неща се случват.
Тя мълча дълго, а след това отвърна:
— Не забравяй, че съм те помолила.
И за да съм справедлив към нея, дори в светлината на това, което се случи, никога няма да забравя, че ме помоли.
20.
Юли. И най-добрите планове на отрудените хора за лятото често се провалят; и това лято обещаваше да бъде толкова объркано, каквото не съм имал от постъпването си в армията.
Мистър Мелзър се свърза с мен, както Франк Белароса бе казал, че ще стане. По настояване на мистър Мелзър се срещнахме в моята къща. Той пристигна в уречения час, в шест след обяд една сряда и аз го поканих в кабинета си.
Мистър Мелзър беше белокос джентълмен, с доста тих глас, който ме изненада по телефона и който напълно подхождаше на вида му, както виждах сега. Бе облечен в скъп и изненадващо елегантен гълъбовосив костюм. Обувките му бяха не само от истинска кожа, а от кожа на гущер, които струваха около хиляда долара. Ах, ах, мистър Мелзър, ударил си келепира, а? Щеше ми се мистър Новак да види бившия си колега. Седнахме в кабинета ми, но не предложих на мистър Мелзър нищо друго, освен един стол.
Понеже мистър Мелзър беше ренегат, очаквах да видя някаква плахост у него. Но вместо това той изглеждаше съвсем спокоен, а от време на време дори мрачен, като че ли това, което обсъждахме, беше много тежко и следователно много скъпо.
Не намразих този човек веднага, както бях намразил Новак, но имаше нещо мазно в мистър Мелзър и мисля, че беше получил тази смазка, след като е напуснал СВП, която не се славеше със смазване на частите си. Обувките от гущерова кожа изглеждаха подходящ артикул за мистър Мелзър.
След като поговорихме около петнайсет минути, той ме осведоми:
— Искам двайсет хиляди долара като предварителен хонорар.
Това всъщност беше разумно, имайки предвид случая. Щях да поискам повече, ако аз се занимавах с такъв случай. Но тогава той добави:
— Ще взема половината от това, което ще ви спася като данък.
— Половината? Според закона адвокатите имат право да искат до една трета от това, което получават за клиента си в гражданско дело.
— Аз не съм адвокат, мистър Сатър. Моите хонорари не се определят от никакъв закон. А освен това, разбирате, че имам доста големи разходи.
— Нямате дори кантора.
— Имам други разходи. Не е необходимо да знаете за тях.
— Прав сте, не е необходимо. — Погледнах го в очите. — И няма да има никакво обвинение в углавно престъпление за данъчни измами?