Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
По същия начин задаващите се разпоредби в дигиталната индустрия почти сигурно ще задушат иновациите, каквото и друго да постигнат. Знаем го, защото Европейският съюз проведе експеримент, за да го демонстрира. През 2018 г. се появи Общият регламент относно защита на данните (ОРЗД), който принуждава провайдърите на интернет съдържание да поискат одобрение, преди да използват данните на хората. От регламента има известни ползи, но същевременно той несъмнено намалява конкуренцията в Европа, като засилва властта на големите играчи. „Гугъл“ леко увеличи пазарния си дял сред търговците на технологични приложения през първите три месеца след въвеждането на ОРЗД, но малките фирми, които разчитаха на приходи от реклами, пострадаха сериозно. Много от малките фирми извън ЕС просто блокираха европейско съдържание, тъй като не можеха да си позволят цената на вписването в регулациите. Американските технологични фирми похарчиха 150 милиарда долара за това, а само „Майкрософт“ нае още 1600 инженери. Разходите на малките фирми обаче пропорционално са по-големи. Каквито и ползи да има от ОРЗД, той създаде и бариера, която възпира иновативните по-малки фирми да се конкурират с големите технологични компании. Както винаги регулациите са в полза на титулярите.
Когато законът задушава иновацията: случаят с интелектуалната собственост
Оправданието за интелектуалната собственост – патентите и авторските права – е, че тя е необходима за насърчаването на инвестициите и иновациите. При недвижимото имущество надали някой ще започне да строи къща, ако не притежава земята под нея, така че защо да създаде лекарство или да напише книга, ако няма да е негова собственост. Поне така твърди теорията, а от уважение към нея правителствата, водени от Съединените щати, непрестанно разширяват гамата и силата на интелектуалната собственост през последните десетилетия. Проблемът е, че доказателствата ясно сочат, че докато интелектуалната собственост донякъде помага, тя също така и пречи, а цялостният ефект е, че обезкуражава иновациите.
В случая с авторските права срокът за собственост беше увеличен от четиринайсет на двайсет и осем години в началото на ХХ в. През 1976 г. те бяха удължени за живота на автора и още петдесет години, а през 1998 г. за живота на автора и още седемдесет години. (Така бъдещите ми пра-правнуци ще могат да печелят пари от тази книга, ако се продава добре, но защо?) Авторските права бяха разширени, като вече включват и непубликуваните творби, а нуждата от защита отпадна, така че всичко е автоматично. Доказателствата, че това е довело до бум в писането на книги, в правенето на филми и музика са безнадеждно изтъркани. Повечето хора създават творби на изкуството, понеже преследват колкото влияние или слава, толкова и пари. Шекспир не е бил защитен от авторско право, пиратските копия на пиесите му се множали, но той продължавал да пише. Днес няма намаляване на ентусиазма на творците, дори и защитата на правата им да е рехава или да липсва, както е примерно в музикалната индустрия, където „пиратството“ преобладава.
Както показват Бринк Линдзи и Стив Телес в книгата им „Пленената икономика“ (The Captured Еconomy), откакто „Напстър“ направи възможно първото масово споделяне на файлове през 1999 г., приходите в американската музикална индустрия са паднали главоломно със 75 процента между 1998 г. и 2012 г. В дванайсетте години след 1999 г. обаче броят на музикалните албуми се е удвоил. След кратка борба онлайн споделянето в музикалната индустрия се наложи, без да я убие: изпълнителите се върнаха към концертите на живо, за да изкарват пари, вместо да се излежават и да чакат отчислените проценти да потекат. Титулярните индустрии се бореха с всяка иновация в света на изкуството – не само със стрийминга на музика, но и с видеозаписите на филмите.
Междувременно в науката повечето изследвания са платени от данъкоплатците, но публикуваните резултати се крият зад високите стени на платения достъп в престижните списания, доминирани от три силно печеливши фирми – „Елзевиер“, „Шпрингер“ и „Уайли“, – чийто бизнес модел е да продават обратно на данъкоплатеца плодовете на неговата или нейната инвестиция под формата на абонамент за библиотеки. Няма да обсъждаме етичната страна, но това ужасно много забавя разпространението на знанието от университетите в очевиден ущърб на иновацията.