Раково отделение

Тя втора година се занимаваше с преливане на кръв и досега не помнеше болен, който да не е подозрителен: всеки се държеше така, сякаш имаше кралска кръв, и се страхуваше да я подмени с друга; винаги чуваше мънкане: цветът не е същият, групата е друга, датата е с изтекъл срок, прекалено студена е кръвта; а имаше и такива, които направо питаха: «От тази лоша кръв ли преливате?» «А защо лоша?» «На етикета е написано „да не се пипа“.» «Но това е, защото е била определена за някого, но след това преливането не се е осъществило.» Болният позволява да му сложат системата, но продължава да мънка: «Значи се е оказала некачествена.» Единствено нейната решителност й помагаше да разсейва тези глупави подозрения. А и винаги бързаше, защото нормата й, свързана с преливането на кръв на различни пациенти, бе доста голяма.

Но и самият Костоглотов се бе нагледал тук, в клиниката, и на кървави подутини, и на пуквания на вени след преливане на кръв и затова никак не искаше да се доверява на тези розови пухкави ръце. Беше му по-скъпа от всички останали неговата кръв, измъчена от рентгена. А когато човек има лоша кръв, се отказват да го лекуват и толкова по-добре!

— Не! — мрачно отказа той и не нави ръкава си. — Вашата кръв е стара, а и днес не се чувствам добре.

Знаеше, че никога не бива да изтъква две причини, а винаги една, но този път се получи от само себе си.

— Сега ще проверим кръвното — не се смути лекарката, а сестрата й подаде апарата.

Лекарката бе съвсем нова в клиниката, а сестрата бе срещал, макар и да не му се бе налагало да контактува с нея. Бе млада жена, но висока на ръст, мургава и с японски разрез на очите. Прическата й бе толкова сложна, че нито шапка, нито триъгълна забрадка можеше да сложи върху нея, и затова всеки кичур бе завързан с парченце бинт; това означаваше, че идваше петнадесет минути по-рано, за да приготви причудливата си прическа.

Олег с интерес разглеждаше нейната бяла корона, опитвайки се да си представи прическата на момичето без тези бинтове. Главното лице, с което трябваше да се бори, бе лекарката; затова бе нужно, без да се отвлича, да възразява и да се дърпа, а той губеше златно време, зает с разглеждането на момичето с японските очи. Както всяко младо момиче, именно защото е младо, сестрата бе цяла загадка; самата тя го осъзнаваше при всяко обръщане на главата си.

През това време стегнаха ръката на Костоглотов с маркучето, което приличаше на черна змия, и определиха, че кръвното налягане е нормално.

Тъкмо се канеше да изстреля следващия си аргумент против преливането на кръв, когато вратата се отвори и съобщиха на лекарката, че я търсят по телефона.

Тя излезе, сестрата заприбира апарата за кръвното, а Олег продължаваше да лежи по гръб.

— Откъде е докторката? — попита той.