Раково отделение
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Венисон», Перник
- ISBN: 954-8470-01-2
- Переводчик: Георги Миланов
- Жанр: Военная проза
Электронная книга - «Раково отделение». Краткое содержание книги:
— Бяхме стигнали до фула, така ли? Това става, когато имаш тройка аса и двойка попове. Разбра ли, чечмен [49]?
— Бях такъв преди постъпването ми в армията — отговори, без да се обижда, Ахмаджан.
— Добре. Следващата е кульорът. Когато имаш пет карти от една боя. По-нататък — каре, когато имаш четири еднакви, а петата е от друга боя. Малък покер има при кент от девет до поп от една боя. Ето така или така… А голям покер…
Всичко не стана ясно, но Максим Петрович обеща, че по време на играта ще дообясни. И най-главното бе, че говореше с такъв задушевен тон, който стопли дори Павел Николаевич. Въобще не бе се надявал, че може да срещне тук такъв симпатичен, такъв предразполагащ човек! Седяха като сплотен колектив; можеха да седят така с часове и всеки ден; а току-виж не останало време да мисли за болестта. А и защо да мисли и за другите неприятности? Колко прав бе Максим Петрович!
Тъкмо Русанов се канеше да каже, че докато не усвоят както трябва играта, не бива да играят на пари, когато отново някой попита от вратата:
— Кой е Чали?
— Аз.
— Имате посещение. Жена ви.
— Тю, курва! — беззлобно подхвърли Максим Петрович. — Казах й да не идва в събота, а в неделя. Не може да изчака!… Извинявайте, братлета.
И отново играта се развали. Максим Петрович излезе, а Ахмаджан и казахът взеха картите, за да се поупражняват.
И отново си спомни Павел Николаевич за подутината и за пети март; и отново почувства неодобрителния поглед на Бухала, а когато се обърна, видя и отворените очи на Хищника.
Костоглотов въобще не бе спал през това време и когато Русанов и Вадим прелистваха вестника и си шепнеха, той чуваше всяка дума и нарочно не отваряше очи. Беше му интересно какво ще си кажат и какво ще отговори Вадим. Сега не бе нужно да разлиства вестника, защото всичко му бе станало ясно.
Сърцето му биеше. Удряше се сърцето му в чугунена врата, която никога не биваше да се отвори, но въпреки това се чуваше скриптене! И падаха първите струпеи от ръждата на ключалката.
На Костоглотов му бе невъзможно да си представи чутото от волнонаемните тогава, когато на този ден преди две години плачеха и стари, и млади и светът изглеждаше непоправимо осиротял; бе му невъзможно да си представи, защото помнеше какво се случи тогава при тях: не ги изведоха на работа, не отвориха вратите на бараките, а ги оставиха вътре заключени. Бяха изключили дори и високоговорителите, намиращи се извън зоната. Всичко, взето заедно, ясно им подсказваше, че началството е разстроено; че се е случило нещо непоправимо. А бедата за началството означаваше радост за арестантите! На работа не трябва да ходиш, лежи си на нара, яж си дажбата! Отначало си доспаха, после се учудиха, после подрънчаха на китарите и бандурите [50], ходеха от една група при друга, за да разберат какво става. В каквито и дупки да се намират арестантите, все едно истината достига до ушите им, винаги! — независимо дали от кухнята или от други канали. И се разнесе! Отначало боязливо, но все по-високо: «Момчета! Изглежда, Людоеда е изпружил нозете…» «Не говори! Никога няма да повярвам!» «Отдавна трябваше!!!» И смях! По-силно удрят по китарите, по-силно удрят по балалайките! Но цяло денонощие не отварят бараките. А на следващото утро (в Сибир все още е ужасен студ) строяват целия лагер. Майорът, двамата капитани и лейтенантите — всички са тук. Едва държащ се на краката си от скръб, майорът обявява:
— С дълбоко прискърбие… вчера в Москва…
И просветнаха, само дето открито не показваха ликуването си, остроскулите, груби, тъмни арестантски подобия на лица. Забелязал зараждащите се усмивки, майорът извън себе си изкомандва:
— Шапки долу!
И у стотиците мъже се появи усещането, че стъпват на острие: още е рано да не свалят шапките, а вече е много обидно да изпълнят заповедта. Но изпреварвайки всички, лагерният шут, роденият хуморист свали от главата си шапката «сталинка», направена от изкуствена кожа, и я подхвърли във въздуха! Изпълни командата!
И стотиците мъже също ги хвърлиха!
Й се задави от ярост майорът.
И след всичко това Костоглотов едва сега узна, че са плакали стари и млади и че светът е изглеждал осиротял…
49
Има се предвид чеченското малцинство. Б.пр.
50
Вид тамбура в Украйна. Б.пр.