Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
— Остави това сега — прекъсна го Сатара, — знаеш какво ме интересува. Кажи как да помогнем на Аниор.
— Внимавай да не те чуе някой друг теор, — все още усмихнат отвърна Боар, — знаеш, че нямаме право да се намесваме.
— Не ме интересува какви права имам — продължи нетърпеливо Сатара, — искам да помогна на Аниор и, ако ми кажеш как, ще го направя.
Боар го погледна вече сериозно.
— Единственото, което мога да направя за него, е да му прелея малко сила в подходящ момент. Но това няма да е достатъчно, за да се справи с тази сложна задача. Мисля, че тук ти имаш други възможности.
Сатара веднага разбра и се усмихна почти щастлив. В ръката на Боар се появи малък кристал, подаде го с думите:
— Занеси на Аниор това от мен.
Беше пакетирана матрица. Сатара се досети коя и го погледна с благодарност. Видя и разбра цялата болка на Боар. Щеше ли някога да обича второто си Аз така, както Боар обичаше Аниор?
— Трябва да си тръгна — каза малко тъжен Боар, — но мисля, че скоро ще се видим отново.
Усмихна се, намигна му съзаклятнически и се върна на долното ниво.
Сатара тъкмо успя да скрие кристала, когато пред него се появи шарената енергийна сфера на Кадор. Разрасна се и го попита какво е искал Боар.
— О, нищо особено — отговори Сатара захилен, — просто ми разказа колко много съм липсвал на Веова.
Кадор кипеше от яд. Знаеше, че Сатара лъже и само иска да го подразни. Сви се обиден и отново изчезна. А на лицето на Сатара се появи една хитра усмивка.
Аниор се трудеше неуморно над новата си матрица. Въобще не напускаше зоната на архитектурата. Заключи си достатъчно пространство и не пускаше там никого. Скоро всички, дори и Нериф, се примириха и от няколко дни вече никой не се обаждаше.
Задачата беше изключително сложна. Трябваше да изгради главното слънце така, че в един определен момент от него да могат да се откъснат останалите планети. Изчисленията на съответните скорости на различните слоеве в централното кълбо много го затрудниха. В библиотеката не намери почти нищо за този тип строителство. Сигурно на нивото на теорите разполагаха с подробни описания на такава дейност, но Аниор нямаше личната сила на теор, за да го достигне. Трябваше да разработва всичко сам.
Въпреки това, той успя да пресметне основните параметри. Но когато стигна до фината настройка, откри една нестабилност, която не знаеше как да премахне. От няколко дни се занимаваше само с това.
Не се и надяваше да създаде една истинска жива слънчева система. Това би означавало някой високо развит слънчев дух от царството на духовете да хареса неговото творение толкова, че да пожелае да се настани в него и да доведе планетни духове със себе си. Само така слънчевата му система щеше да заживее истински живот. Иначе тя скоро щеше отново да се разпадне и да потъне обратно в хаоса.
Но дори и само да изгради матрицата за астралния и физическия строеж на такава система беше непосилна задача. Аниор просто не искаше да признае колко хитро го беше изиграла Ханура. Не се предаваше, защото беше възмутен от нейната нечестност. Не се вълнуваше от това, какво си мислеха другите диаба за него. Имаше пред себе си конкретен враг и трябваше да се пребори с него. Гледаше отчаян матрицата си и чакаше да му дойде някаква идея.
Тогава изведнъж разбра, че някой друг се намираше в заключената му зона. Не можеше да бъде нито Ханура, нито Боар, защото и двамата имаха сега астрални тела и щяха да предизвикат кристален звън при преминаване през преградата. Само теор в менталното си тяло можеше да се промъкне така незабелязано. Огледа се учуден.
Видя огромен диабо да се оглежда наоколо и да прибира великолепните си крила. Не само го виждаше за пръв път, но и никога не беше чул за него. Диабото се приближи и се усмихна. Нещо не беше съвсем наред. И чак тогава Аниор забеляза яркозелените му очи.
— Сатара! — извика той, залят от вълна на щастие, която за малко щеше да го задави. Хвърли се обезумял от радост към него. Останаха прегърнати, докато Сатара не го откъсна внимателно от себе си. Усмихна се и каза:
— Предлагам да променим малко обстановката. Нося ти много поздрави и един малък подарък от Боар.
Той извади малък кристал, хвърли го нагоре и леко го подухна. Кристалът се превърна в матрица и се разпростря из помещението.
— Гората ми! — извика Аниор, тичащ от едно дърво към друго. Спря се до живия бук на Боар и нежно го погали. После се обърна към Сатара със светнали очи и попита:
— Как успя с това астрално тяло да се промъкваш тук незабелязано?
Сатара хитро се засмя, седна на мекия мъх и го придърпа към себе си.