Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
И вече обърнат към Аниор, който стоеше като зашеметен, продължи:
— Желая ти приятна работа.
Ханура отново се изсмя и напусна централата.
Всички се затичаха към Аниор. Вдигна се страхотна врява. Всеки даваше някакъв съвет, какво да прави сега. Накрая Аниор излезе от вцепенението си, вдигна ръка и каза със силен глас в настъпилата тишина:
— Ще направя, каквото мога. Нямам друг изход. Но искам всички да ме оставят на мира през това време. Нека никой не ме безпокои. Така най-много ще ми помогнете.
Пренесе се в зоната за размисъл и остави диабата в централата да обсъждат доколко той има шанс да успее. Архитектите стигнаха единодушно до извода, че дори всички заедно не биха могли да изпълнят тази задача и че Ханура е излязла победителка от този двубой. Отново била доказала, че е най-жестоката и непобедима вещица.
Нериф последва приятеля си и го завари дълбоко замислен.
— Няма какво да мислиш, Аниор — успокояваше го той. — Задачата е неизпълнима. Никой няма да гледа на теб като на победен, ако откажеш да я поемаш.
— Не, Нериф — отговори твърдо Аниор. — Знам, че вероятността да успея е минимална, но аз съм длъжен да се възползвам от този шанс. Знаеш, че не го правя за себе си.
— Ти си се побъркал! — извика Нериф. — Вероятността не просто е много малка, тя е направо нулева! Още не си станал бог! Дори моята сила е по-голяма от твоята!
Аниор се усмихна и се изправи. Разпери широко крилете си и каза:
— Виж тук си сбъркал.
Нериф с учудване видя, че крилата на Аниор бяха пораснали и вече бяха стигнали размера на неговите.
— Кога стана това? — попита объркан той.
— Още при ангарите установих, че силата ми най-бързо расте, когато успешно се преборя с някого. Е, с изключение на един друг много по-приятен и по-ефикасен начин.
— Какъв по-приятен начин? — попита Нериф изумен. Аниор се засмя. И с вид, че издава най-голямата тайна на своя живот, прошепна:
— Когато се любя със Сатара.
Нериф го погледна смутен. Помисли, че Аниор се шегува. Но после видя как насмешливата усмивка изчезна от лицето на Аниор и вместо нея се появи едно тъжно замечтано изражение.
— Моля ти се, Нериф — каза Аниор уморен, — остави ме и ти. Наистина имам нужда от спокойствие.
И Нериф напусна личната му зона, не знаейки дали да се обиди или да се възхити от приятеля си.
Кадор загрижено се замисли за Сатара. Беше успял да го успокои от шока, след като бе разбрал, че Веова е второто му Аз. Дългата омраза между двамата се беше отразила неблагоприятно на техните взаимоотношения и, въпреки че Сатара вече не мразеше Веова, той все още трудно възприемаше колко много всъщност би трябвало да го обича. Другата му голяма любов, тази към Аниор, засенчваше любовта му към второто му Аз.
Кадор се бореше срещу силната неприязън, която изпитваше към Аниор. Не стига че и Боар и Сатара го обожаваха, но сега и второто му Аз се увлече по него. Чувстваше се пренебрегнат.
Откакто Боар се срещна с Аниор, още когато той беше човек, между Кадор и Боар беше изчезнала онази близост, която съществуваше преди.
Боар вече нямаше нужда от неговата подкрепа. Беше станал по-самостоятелен и по-силен.
Когато се появи Сатара, Кадор се зарадва, че отново има за кого да се грижи. Обичаше тази роля на настойник. Но Сатара от самото начало не се поддаваше много на грижите му. Беше затворен, почти груб. Дори външният вид, който предпочете, не се хареса на Кадор. Увлечен от собственото си творение, Сатара отново прие образа на Императора от Сатариус.
Кадор се учуди как тези толкова различни теори — каквито бяха Боар и Сатара — обичаха едно и също същество и отгоре на всичко се разбираха добре. В редките моменти, когато Боар се качваше на горното ниво, двамата задължително се срещаха насаме. Сатара винаги питаше първо за Аниор и чак после за Веова. Кадор се чувстваше безсилен пред този факт.
А сега Аниор пак беше загазил и Сатара не можеше да си намери място от възмущение. Проклинаше Ханура, която просто искаше да спаси своята общност. После изведнъж утихна и Кадор го налегнаха лоши предчувствия.
Боар се появи на нивото на теорите и Сатара веднага отиде да го види. Боар го очакваше усмихнат.
— Сега сигурно ще ме питаш как вървят нещата на Сатариус — засмя се той.
Сатара го гледаше раздразнен, но нищо не каза и Боар продължи:
— Нещата се развиват доста добре. Войните станаха по-малко на брой, оформиха се горе-долу границите на новите държави. Запазиха комуникациите помежду си и се очертава един относително спокоен период. Ще напреднат значително през следващите години. Системата ти не е лоша.