Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
— Какво направихте със Сатара, за да стане това чудо? — попита той Боар.
Боар се засмя и само отговори:
— Тайна!
Веова го погледна недоволен. И Боар тържествено добави:
— Давам ти думата си, че нямам нищо общо с това! Веова въздъхна. Второто му Аз отново се беше проявило и дано не го чакаха неприятности.
Кадор правеше безуспешни опити да обучи Сатара да предава само с един лъч голям поток от информация. Сатара просто не го слушаше. През последните дни беше като никога досега вглъбен в себе си и непрекъснато нервничеше. Изглеждаше, като че ли чакаше с нетърпение нещо и въобще не можеше да се концентрира.
Изведнъж в съседния сектор изгря нова звезда. Сатара подскочи с радостен вик. Кадор гледаше ту звездата, ту Сатара. И двамата сияеха. Сатара се нахвърли върху него и го прегърна от щастие, викайки:
— Успя! Той наистина успя!
Кадор се откъсна смутен от тази прегръдка и попита недоумяващ:
— Кой е успял и какво?
Но Сатара само се смееше, без да му отговори. Чак като се успокои малко, го подсети тайнствено:
— Кой, според теб, трябваше да създаде в последно време нова слънчева система?
Кадор се сепна и извика:
— Но това не е възможно! — Той погледна ярката звезда, и вече с по-малко уверен глас повторт: — Не, това не е възможно.
— Повтори го още веднъж — усмихнато го подкани Сатара, — може би тогава тази проклета звезда ще изчезне.
И тогава Кадор прозря какво беше станало. Стана му ясно странното нетърпение на Сатара.
— Бил си при него! Ти си му помогнал да изгради тази матрица! — възмутен извика Кадор.
Сатара се засмя.
— Заклевам се тържествено, че нямам нищо общо с изграждане на тази слънчева система. Тя е изцяло работа на Аниор. Един съвет не съм му дал.
— Какво направи тогава? — недоверчиво попита Кадор. — Сигурен съм, че нещо си направил!
Сатара се приближи плътно до него и с хитър израз на лицето попита тихо:
— Искаш ли да ти покажа?
Кадор го погледна ужасен. Чак сега разбра какво беше станало. Сви се възмутен в една точка и изчезна.
А Сатара се обърна към новата звезда и извика колкото му глас държи:
— Обичам те, Аниор!
Диабата в централата се бяха побъркали от радост. Никой не обърна внимание на Ханура. Тя напусна залата веднага, щом звездата се появи. Подскачаха, смееха се, прегръщаха се и викаха. Нериф седеше замислен на стъпалото пред трона и ги гледаше. Не можеше да сподели възторга, в който бяха изпаднали другите.
Радваше се, че Аниор беше успял, въпреки че нямаше представа как го направи. Но някаква дълбока горчивина тровеше душата му.
Беше се засегнал, когато Аниор го изгони наравно с другите. Оставен само със старата си компания, той за първи път осъзна колко много означаваше Аниор за него и колко различен беше от другите диаба, дори и от силно развитите сред тях.
Аниор беше самотник, точно както и той. И все пак Аниор имаше приятели сред теорите, а той нямаше никого. Обхвана го дълбоко самосъжаление и му трябваше доста време, за да го преодолее.
Сега се обвиняваше, че може би тайно се бе надявал Аниор да не успее. Страхуваше се, че той щеше да го надрасне с много. Още когато видя, че се бяха изравнили по сила, Нериф се изплаши. Прекалено лесно и бързо Аниор напредваше. Дори ангарите не го бяха приели заради това.
Отхвърли възможността просто да му завижда. Нямаше толкова лошо мнение за себе си. Може би се плашеше от промените, които Аниор искаше да предизвика в тяхната общност. Но тези промени само щяха да направят личния му живот по-съдържателен.
И накрая се сети какво го безпокоеше. Страхуваше се да не загуби единствения си приятел, когато разликата в силата им придобиеше големи размери.
Изведнъж врявата спря и Нериф видя да долита огромен диабо. Всички гледаха като хипнотизирани Аниор, който кацна пред трона на Ханура. Ако не стоеше до него, Нериф нямаше да го познае. Беше пораснал, а крилете, които сгъваше внимателно, стигаха почти до петите и стърчаха над главата му. Аниор се обърна усмихнат към диабата, които се бяха хвърлили на колене пред него.
— Станете. Извоювах си правото да стана архитект, а не да ви бъда началник. Искам да благодаря на всички, които се молеха заедно с мен да постигна този успех. Всеки от вас може да тръгне по този път. И най-малкият напредък е истинско достижение, което никой не може да ви оспори. И вече никой: нито аз, нито Ханура, нито самото Върховно божество няма да може да ви го вземе някога.