Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
— Ако си съгласен — продължи Боар внимателно, — бих ти предложил да я отстъпиш на Веова.
Сатара остана изумен. Обзет от грижите за Аниор, той съвсем беше забравил за Веова. С гузна съвест отговори:
— Разбира се. Не знаех, че има нужда от нея.
— В последно време много отслабна — обясни Боар загрижен. — Страда по теб. Все по-малко се грижи за Земята. Почти поех и неговите задължения.
Огромно чувство на вина се стовари върху Сатара. Как можа да не се поинтересува досега от съдбата на Веова? Страдал по него, а той дори не подозираше това. И трябваше Боар да се погрижи за второто му Аз.
— Не се измъчвай със самообвинения — продължи Боар, излъчвайки много топлина, — вие изживяхте сложен период. Веова осъзна напълно какво огромно значение имаш за него, а ти още не беше узрял за тази истина, когато Аниор ти каза кой си всъщност.
Но Сатара продължи да се разкъсва от непозната мъка.
— Кажи ми какво мога да направя за Веова. Готов съм да му дам всичко, което имам.
— По-добре недей — засмя се Боар, — иначе ще се слееш с него. Засега само му препращай излишната си енергия.
— И как се прави това? — попита Сатара безпомощен.
— Не е сложно. Просто изпрати един свой централен лъч към него — обясни Боар. — Достатъчно е да си го представиш. Но внимавай! Има голяма опасност да не разбереш кога трябва да свърши това преливане. Щом се усетиш изтощен, трябва да спреш.
Боар го погледна загрижен. Сатара духовно не беше в състояние да се контролира напълно.
— Не се тревожи — продължи Боар. — Ако не успееш да прекъснеш връзката навреме, аз ще ти помогна.
Сатара се концентрира върху Веова и го видя как седи отпуснат върху трона си. Наистина изглеждаше зле и едно неочаквано силно чувство на жал и обич го заля. Изпрати това чувство към Веова и от тялото му се отдели ярък лъч. В момента, в който той достигна целта си, Веова се изправи с щастлива усмивка. Усещайки връзката си със Сатара, той изпрати по същия лъч собствените си чувства към него. Сатара изтръпна от щастие и забрави всичко на света. Имаше само едно желание. Да се разтвори напълно, подарявайки на Веова всяка част от тялото и душата си …
Боар се смееше силно на глас и Сатара бавно дойде на себе си. Чувстваше се отмалял и изпитваше непозната болка. Прехвърли вниманието си към заобикалящата го действителност и видя Боар да отразява обратно с длан лъча, излизащ от коремната му област. Концентрира се и болката изчезна заедно с лъча.
— Хубавичко щяхте да се слеете — каза Боар, все още засмян. — Нито един от вас нямаше желание да прекъсне връзката.
Сатара посърна. Беше се изложил. Но Боар го успокои:
— Не се притеснявай. Нямате никакъв опит в такъв енергиен обмен.
А после замислен продължи:
— Дори не знам дали другите двойки Делени контактуват така. Когато се видях с Ани за първи път, трябваше да я закрепя с малко енергия, за да не умре веднага. Бях предупреден от Кадор за опасността да се слея с нея и успях някак да се справя тогава. После още няколко пъти й предадох от енергията си, но винаги само за кратко и много внимателно. Научих се да контролирам това чувство. Сигурно и ти ще се научиш.
Сатара го погледна благодарен. Не знаеше как би се справил без Боар. Въпреки всички закони, отнасящи се до Делените, му беше по-лесно да контактува с Боар, отколкото с Кадор. Не понасяше настойническото отношение на последния. Може би това, което го свързваше с Аниор, автоматично се пренасяше и върху Боар.
Отново си спомни чувството, изпитано в момента на свързване с Веова. Не беше изпитвал подобно нещо досега. Всички стари чувства, като че ли станаха незначителни и нереални. Нещо се беше променило в отношейието му към Веова. За първи път той разбра дълбочината на чувствата, които ги свързваха.
Боар го погледна разбиращо и се оттегли с думите: — Трябва да откриеш истината за себе си. Не е достатъчно да я знаеш.
С възвърнати сили Аниор потърси матрицата за слънчевата система. Радваше се на гората си като дете на любимата играчка, загубена и пак намерена. Прескочи пъновете и малкото поточе. Зарадва се на мравките и пеперудите. Още много липсваше, за да стане тази гора като истинска. А после можеше да помисли и за гущери, пойни птици и дребни бозайници.
Разбира се, нямаше да бъдат истински живи, защото в тях не се вселяваха духовни същности. Той им предаваше от енергията си, когато гората изпълваше пространството и те оживяваха от нея. Но първо всяко дърво трябваше да се вгради с истинската си структура в матрицата. Със завист помисли колко лесно се оказа това за Боар и Сатара, а той успя да изгради жив образ едва на една трета от дърветата. При това, неговите дървета бяха далеч от съвършенството, постигнато от теорите.