Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
И Ханура продължи, докато той не се свлече на пода след дванадесетия удар. Най-накрая беше загубил съзнание. Останала без сили, Ханура гледаше в разширените очи на диабата, свили се на пода от страх. Видя освен страха и безмерното възхищение от постъпката на Аниор. И тогава разбра, че беше сбъркала. Отсега нататък нещата нямаше да са същите, дори Аниор да се подчиняваше на заповедите й. Нещо, в което твърдо се съмняваше. Трябваше да измисли Друг начин да се справи с този Делен.
Ханура изчезна от централата. Нериф се хвърли към Аниор. Разкъсан на безброй парчета, Аниор много бавно щеше да се възстанови. Нериф не разбираше как той успя така дълго да устои на кошмарната болка. Видя струпалите се край тях диаба. Бяха изплашени повече от постъпката на Аниор, отколкото от жестокостта на Ханура. Бяха разтърсени толкова дълбоко, че дори не ги беше грижа, че Ханура можеше да се върне всеки момент и да ги завари до разбунтувалия им се събрат.
Изведнъж Нериф осъзна, че тази саможертва не беше напразна, че Аниор беше постигнал нещо много важно. Но сега нямаше време да мисли за това.
Внимателно го загърна в пространствен хамак и с помощта на още двама диаба го пренесе в зоната за възстановяване. С нищо повече не можеше да му помогне. Само седеше до него и наблюдаваше как отделните части на тялото му бавно се съединяваха. Щом храносмилателният му център се възстанови, внимателно, на малки порции, му даде храна. Седеше така до Аниор, изоставил работата си. Осъзна, че не го е грижа дали ще бъде наказан. Гледаше Аниор в продължение на пет дни, без да мръдне от мястото си.
И когато накрая Аниор отвори очи и изрече: — Благодаря ти, Нериф, — той просто го прегърна и се разплака, обвивайки се в червения облак на тъгата.
Странно защо, Ханура въобще не го закачаше. Щом Аниор се пооправи, Нериф се върна към задълженията си. Привидно всичко течеше по старому. Но това спокойствие беше измамно. Вестта за нечуваната постъпка на Аниор се разпространи като вълна от избухнала звезда. Диабата се събираха тайно да обсъждат случилото се. Някои смятаха, че Аниор бе постъпил глупаво, а други, че бе постъпил геройски. Това беше първият истински бунт в тази общност, па макар и само на един-единствен диабо. И духовете на останалите се разбуниха.
Всички с нетърпение очакваха да видят как щяха да се развият събитията по-нататък. Нериф знаеше, че всеки личен успех в борбата с Ханура щеше да бъде крачка към истинската цел на Аниор. Цел, от мащаба на която му се завиваше свят. Въобще не вярваше, че Аниор има шанс да успее. Най-вероятно теорите вдяха да се намесят и да го накажат повторно. Чудеше се как да предотврати тази беда, как да спаси приятеля си.
Обичаше Аниор и беше готов на всичко заради него. Но когато предложи помощта си, Аниор само тъжно се усмихна и тихо каза: — Не искам още един приятел да пострада заради мен.
Нериф не знаеше какво точно се беше случило с Аниор при ангарите. Все пак разбра, че е бил виновен за внезапното заминаване на Сатара при теорите. Но не проумяваше какво значение можеше да има това, след като всички знаеха, че Сатара и без това трябваше да стане отдавна теор.
Странна беше и другата информация, до която се добра. Аниор бил съвсем отскоро при ангарите — идвал от Земята. За това кратко време той набрал, противно на всички закони в астралния свят, изключително много сила. Оказал се е някакъв си Делен.
Нериф за първи път чуваше тази дума. Потърси в зоната на знанията повече информация, но единственото, което намери там, бе, че някакви високоразвити същества се разделят на две и живеят в две различни превъплъщения. По непонятен за него начин тази никаква информация го развълнува дълбоко. Накрая не издържа и реши да помоли Аниор да му разкаже нещо повече за това.
Намери го в зоната на архитектурата. Откакто отново можеше да стои на краката си, Аниор прекарваше повечето от времето си там. Не го беше грижа за гнева на Ханура.
Тъкмо завършваше една сложна матрица за първоначално диференциране на материя. Нериф не разбираше много от работата на архитектите, но се възхити от умението на Аниор. Каза му, че иска да говори с него по някои вълнуващи го въпроси.
Прелетяха в зоната за размисъл и Аниор зачака търпеливо приятелят му да зададе въпросите си. Нериф отново странно се развълнува.
— Извинявай — започна той, — исках да знам нещо повече за теб. Добрах се до някои слухове и порових в наличната информация.
Явно му беше неудобно от тази си постъпката. Аниор му се усмихна и го успокои:
— Не се притеснявай, и аз още първия ден разпитах началника на плашачите за теб.