Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Стигна голямата поляна в средата на гората и видя матрицата на нея. Погледна я и веднага откри глупавата си грешка. Достатъчно беше да образува и няколко комети и масата в системата щеше да се стабилизира. Веднага се нахвърли върху работата си.
Всичко вървеше с неочаквана лекота и чак като завърши грубия строеж и седна да си почине, Аниор се сети на какво се дължеше тази промяна. Скочи на крака, пожела си огледало и разтвори крилете си. Бяха пораснали неимоверно. Стигаха до средата на прасеца и стърчаха над главата му. Едва сега Аниор разбра думите на Сатара, че се надявал да му помогне. Беше нарушил незнайно какви правила, за да осигури на Аниор максимална сила да се справи със задачата си.
Изпълнен с благодарност и любов, Аниор имаше чувството, че лети. Без да спира повече нито миг, той работеше денонощно, докато матрицата не стана готова. Тогава той се върна на малката поляна, прегърна последователно дърветата на Боар и Сатара и легна в тяхната сянка да събере сили за последния етап на работата си. Щастлив заспа дълбоко.
Събуди се отпочинал. Събра гората в матрицата и я превърна отново в малък кристал. Това също беше ново умение. Но не се замисляше върху това. Пакетира голямата матрица за слънчевата система в плоча с форма на диск, взе я в ръка и премахна личната си заключена зона. Издигна се с огромните си крила и прелетя до далечната граница между царствата и хаоса.
С мисълта за Боар и Сатара, Аниор извика високо: — Това е подарък за вас! — и изпрати със силен замах диска в далечината. Дискът се въртеше все по-бързо и по-бързо, докато не се разпадна в поток от милиони светещи зрънца, виещи се в огромна спирала. Тя бавно се спусна в безформения хаос и внесе ред в движението на част от тази безкрайна маса.
Аниор се издигна над него и произнесе думите на зараждането, предавайки собствените си трептения на своето творение. После с е върна, за да се наслади на величествената картина, която се откриваше пред очите му.
Завихрянията в това огромно пространство ставаха все по-бързи и в средата се издигна първо малък, а после все по-нарастващ конус. Той ставаше все по-светъл, превърна се от тъмночервен в огненооранжев и все повече растеше. Накрая се откъсна със силен звук от хаоса под него.
Оформи се огромно кълбо, което бавно се издигаше нагоре. Въртеше се с бясна скорост и се разширяваше. Аниор вече изтръпна от мисълта, че може би ей-сега ще се разкъса, но кълбото отново се сви и се стабилизира.
Във вселената се бе образувала основата на една нова слънчева система и чакаше своя владетел. Щеше да чака така няколко астрални денонощия и ако през това време никой слънчев дух не се заселеше в нея, тя отново щеше да потъне в хаоса.
И Аниор чакаше заедно с творението си. Представи си как Ханура се моли сега това да не се случи и как диабата, от най-дребните до най-големите, се молеха точно за обратното. Но Аниор разбираше, че никакви молби не можеха да помогнат нито за едното, нито за другото. Всичко зависеше от качеството на работата му, вече нищо повече не можеше да се направи.
От две денонощия Аниор не мърдаше от мястото си. Изведнъж чу силно свистене. Веднага излезе от полудрямката си и погледна огненото кълбо. То все така висеше над хаоса и се въртеше около оста си. И когато се случи това, което Аниор чакаше от толкова време, той не можа да повярва на очите си и радостта го изпълни.
Вътре в кълбото, изведнъж нещо засвети и тази светлина ставаше все по-силна. Тя се сля напълно с огнената маса, разшири я и я издигна. Пред очите на Аниор се раждаше нова звезда.
Тя засвети все по-силно и се понесе далече в пространството. Аниор стоеше зашеметен от величествената картина. Изведнъж от огромното слънце се откъсна голямо парче и бурен вихър закръжа около новата си майка. Роди се и първата планета. Аниор знаеше, че щеше да мине още много време, преди да се роди втората планета, но не можеше да се откъсне от творението си.
Постоя, докато очите му се умориха, и се обърна, за да полети обратно в царството на диабата. Разпери крилете си и видя, че бяха пораснали още. Всеки успех му придаваше нова сила. Понесе се през пространството — не бързаше да се прибере. Но изведнъж се почувства самотен и се насочи стремително към дома.
Боар обсъждаше с Веова възможността да повлияят на Земята с ново духовно течение, когато на небето над тях изгря нова звезда. И двамата вдигнаха глава, наблюдавайки това рядко за този стар сектор на вселената явление. Веова погледна недоумяващо широко усмихнатия Боар и чак тогава се сети какво беше станало. Беше чул съвсем бегло за сложната задача, която Ханура бе поставила на Аниор. Нима бе възможно той наистина да се е справил с нея? Видя щастливата усмивка на Боар и вече не се съмняваше.