Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
Нериф го погледна учуден, но после се разсмя.
— И какво ти каза?
— Предполагам всичко, което знаеше — отговори Аниор, радвайки се, че Нериф преодоля смущението си. — Не беше много.
— И аз не разбрах много за теб. Само, че ти някак си накарал Сатара най-накрая да стане теор и си наказан за това. Но чух и друго, че си бил Делен. Не можах да разбера нищо по-конкретно. Какво означава това?
Лицето на Аниор придоби много сериозен вид. Гледаше Нериф с пронизващ поглед и дълго мълча. После тихо отговори:
— Това означава да си безкрайно щастлив, че съществува някой, който винаги ще те разбере и ще те обича, и безкрайно нещастен, че не можеш да се докосваш до него.
Нериф остана зашеметен от болката, която звучеше в гласа на Аниор. Но някакво вътрешно безпокойство го караше да продължи да го разпитва.
— Не те разбирам съвсем. Защо не можеш да се докоснеш до него?
— Защото това би означавало смърт и за двамата. Защото Делените не могат да устоят на изкушението да се слеят отново в едно, когато се доближат много един до друг. И цял живот мечтаят само за това пълно единение.
Нериф се замисли. Тъгата, която излъчваше Аниор, обзе и неговата душа. Беше се надявал да извоюва любовта на Аниор, а сега разбираше, че той обича друг. Аниор като че ли се досети за болката му.
— Не бъди тъжен, Нериф. Ти си много добър приятел. Но аз обичам двама души повече от всичко на света — и второто си Аз, и Сатара. Но и двамата са недостъпни за мен.
И след като помълча още малко, нежно добави:
— Сигурен съм, че някъде има друг, който те обича така, както аз обичам второто си Аз. Може би някога ще го срещнеш.
Нериф го погледна благодарен за топлите му думи и си тръгна, чувствайки, че Аниор искаше да остане сам.
Загледан в косматите си крака, Аниор се сви от силната болка в душата си. Копнееше за Боар и Сатара. Би дал всичко поне един от двамата да беше до него. Самотата в душата му беше бездънна и безмерна.
Трябваше да направи нещо, за да я разсее. Трябваше отново да опита да се разбере с Ханура. Дори ако пак го пребиеше. Още утре щеше да застане пред нея. В душата му, пълна с тъга, нямаше място за страх.
На следващия ден Аниор помоли Нериф да го съпроводи при Ханура. Каза, усмихвайки се, на изплашения си приятел, че може пак да се наложи някой да събере отделните му части след тази среща. Изчака часа за аудиенция при Ханура и застана както винаги в първата редица. Никой не оспорваше правото му на това привилегировано място. Отпрати Нериф в последния ред и зачака.
Още отсега в централата цареше пълна тишина. Всички бяха любопитни да видят какво ли ще се случи.
Ханура се появи и го огледа мълчаливо. Не му обърна повече внимание, въпреки че стоеше прав като миналия път, и попита диабото до него какво иска. Но дяволчето си оплете езика от неочаквано променилата се ситуация и не успя да произнесе молбата си. Ханура се ядоса и замахна с камшика си. Аниор невъзмутимо избута диабото настрана така, че ударът не успя да го уцели. После каза на Ханура:
— Няма смисъл да се преструваш, че не съществувам. Всички тук чакат да видят какво ще правиш с мен.
Ханура го погледна с червените си очи и злобно, но сдържано попита:
— И какво желаеш да направя с теб?
— Искам само едно. Да работя като архитект.
Тя знаеше, че Аниор нямаше да се предаде. Можеше да го пребие и този път, но той, веднага след като се оправи, пак щеше да застане пред нея. Беше мислила През последните дни какво да направи, за да запази авторитета си пред всичките диаба. И намери идеалния изход.
Погледна го с широка надменна усмивка.
— Значи искаш да станеш архитект? Добре, но само при едно условие. Трябва да изпробвам преди това умението ти. Ако се справиш със задачата, която ще ти задам сега, направо ще те прехвърля при главните архитекти. — Тя злобно се засмя. — Но ако не успееш да я изпълниш, никога вече няма да имаш право да претендираш за каквото и да е. Съгласен ли си?
Аниор нямаше друг избор, освен да се съгласи, въпреки че знаеше, че Ханура щеше да му зададе възможно най-сложната задача. Оценяваше хитрия й ход и отговори:
— Да, съгласен съм.
Но това, което последва, не би могъл да си представи и с най-черното си въображение. Смехът на Ханура ехтеше из цялото царство. С гръмък глас тя нареди:
— Направи една нова, жива слънчева система! Всички присъстващи ахнаха, когато чуха задачата.
Архитектите, намиращи се в единия край на залата, се спогледаха неразбиращо. Нериф скочи на крака и гръмко заяви:
— Никое същество от астрално ниво не може да изпълни тази задача. Това е работа за теор!
— Не съм те питала за мнението ти, Нериф! Твоят приятел каза, че е съгласен, и проблемът как ще се справи с тази задача е негов.