Приказки за боговете
- Автор: Нади Беа
- Серия: Приказки за боговете #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приказки за боговете». Краткое содержание книги:
— Просто го построих след като проникнах тук.
— Но за един теор е трудно да поддържа такова тяло дълго време без да се въплъти в него — учуди са Аниор.
— Да, но не забравяй, че аз съм инстински майстор, що се отнася до умението ми да изграждам астрални тела. Като ангар често си изграждах тяло на змей, а като Император трябваше непрекъснато да изграждам астралното си тяло на ангар. Освен това, за мое голямо съжаление, няма да поддържам този вид много дълго.
— Но си станал страхотен диабо — засмя се щастливо Аниор. Зави опашката си край неговата и го притегли към себе си.
— Още не съм се любил като диабо — прошепна усмихнат Сатара, — а ти сигурно знаеш как стават тези работи.
— Нямам представа — отговори Аниор безпомощен, — нямаше с кого да опитам.
— Хайде, не ми разправяй такива неща — засмя се Сатара, — знам, че си имаш нов приятел.
— Да, имам — отговори Аниор, ставайки сериозен — но след като се любих с теб, вече с никой друг това не ми се прави. Не мога да си представя някого, когото бих обичал като теб.
Сатара нежно го погали и тихо възрази: — Не лъжи. А Боар?
Аниор се откъсна от него и каза закачливо: — Много бих искала да е на твое място. Но какво да правя?
Сатара го сграбчи и се засмя: — Ще трябва да се задоволиш с мен! — Загърна го в огромните си крила и те се притиснаха щастливи един до друг.
Стигнаха почти веднага до онова състояние на върховно щастие и се понесоха към безкрайността. Докосваха се до Безименното и се сливаха с него, забрявайки всичко друго на света.
Идвайки бавно в съзнание, Аниор лежеше в любимата си гора на облак от розова мъгла. Постепенно си спомни какво се беше случило. Струваше му се като прекрасен сън. Лежеше изтощен, с нарастваща в него тревога. Накрая тя се изпълни с конкретно съдържание и Аниор се огледа. Нямаше и следа от Сатара. Повика го мислено, но не получи отговор. Беше си отишъл.
Тъгата щеше да разяжда току-що възстановената енергия, ако не бе забелязал промяната в дървото, под което лежеше. Огромният дъб, на който се бе облегнал Сатара, когато го посети за първи път в тази гора, беше оживял.
Сатара бе оставил на Аниор свое дърво така, както Боар преди време му остави живия бук. Усмихвайки се щастлив, Аниор докосна кората му. Тогава чу гласа на Сатара, идващ от сърцевината на ствола:
„Извинявай, че те оставих така. Но трябваше да се върна преди някой да открие какво съм направил. Сигурно ще се досетят, но поне няма да ме хванат на местопрестъплението. Надявам се, че ти помогнах. Приятна работа над слънчевата ти система! Обичам те и бих искал да бъда винаги с теб!“
Аниор, изпълнен с щастие, се облегна на дървото и зачака розовата смес да възвърне силите му.
Връщайки се на горното ниво, Сатара щастлив се отпусна в пространството. Беше се събудил до Аниор във вид на енергиен облак. Цялата му астрална енергия се беше изчерпала. Остави само съобщението и се върна веднага. Чакаше Боар.
Не мина много време и той се появи. Астралният образ на Боар вече нямаше онзи детски вид. Изглеждаше пораснал с десет години. Сигурно с право смяташе, че иначе ангарите няма да го приемат на сериозно. Сатара се усмихна на мисълта, че Аниор още не знаеше в какъв прекрасен мъж се беше превърнало неговото момче.
— Надявам се все някога да имам възможност да му се представя в този вид — отговори Боар усмихнат на мислите му. После го погледна малко тъжен.
— Нямаш представа колко много ти завиждам — продължи Боар толкова тъжно, че Сатара веднага разбра, че чувствата му нямаха нищо общо със завистта. — Бих дал всичко на света, за да бъда поне веднъж на твое място.
— Не знам дали не трябва съвестта ми да е гузна пред теб — обясни Сатара, кондензирайки се в образа на Императора, — съжалявам, че не можеш да изпиташ това щастие. Просто нямаш представа какво усещаме заедно с Аниор.
— Тук се лъжеш — отговори Боар, — много добре знам какво изпитва Аниор. Всяко негово чувство, всяка негова мисъл се отразява в мен. Когато вие се намирате на върха на щастието, аз все едно че съм с вас.
Сатара го погледна смаян. Изведнъж се почувства неудобно. Боар се засмя:
— Не се разстройвай от това. За съжаление, за мен това е само усещане, а не реалност.
После го огледа внимателно. Явно доволен каза:
— Придобил си отново много енергия. Имам едно предложение за теб.
Заинтригуван, Сатара изчака Боар да уточни какво има предвид.
— Тази енергия не ти трябва сега, а аз познавам някого, на когото тя би свършила чудесна работа.
Говореше сериозно и Сатара се развълнува. Още не се сещаше за какво става дума.