Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Добре дошли, Лорд Протекторе! — извика внезапно Юкида от другата страна на завесата и дъщерята и майката изстинаха. Мишани се бе вцепенила. Освен че щеше да бъде открита от баща си и толкова много животи щяха да бъдат пожертвани заради глупавото й идване тук, мисълта, че тя и майка й трябва да се разделят — че навярно никога вече нямаше да се видят и тези безценни няколко минути от десетте дълги години, които бяха прекарали далеч една от друга, бяха единствените, които някога щяха да имат, — я изпълваше с неописуема скръб.
— Тръгвай! — изсъска Мураки, ала Мишани се колебаеше, стиснала силно ръцете на майка си. — Тръгвай! — подтикна я отново тя, а очите й се бяха разширили от ужас.
— Чух, че е станала от леглото си — каза Авун. — Трябва да я видя!
— В момента е под грижите на моята помощничка — каза Юкида от другата страна на завесата. — Моля ви, за нея ще бъде най-добре ако…
Мишани бързо се наведе, целуна Мураки по бузата и прошепна в ухото й:
— Ти се оказа най-силната от всички нас, майко. Сърцето ми винаги ще бъде с теб.
Сетне се изправи и пристъпи към входа тъкмо когато Авун отметна завесата. Младата жена му се поклони и премина покрай баща си с приведена глава, докато той й държеше завесата, за да мине. Заради разликата във височината им той видя само задната част на главата й. Това бе изключително невъзпитано и Авун беше тъй изненадан, че не можа да реагира веднага; в следващия момент, когато отвори уста, за да повика помощничката, Мураки му извика:
— Авун! Авун! Ела тук!
Гласът на жена му, който звучеше като шепот, го накара веднага да забрави за невъзпитаната девойка и да се втурне към леглото, където Мураки го прегърна и го зацелува с такава страст, каквато не бе проявявала от години, и не искаше да го пусне. Тя го дръпна в леглото и двамата правиха любов за първи път от дълго време насам.
Лорд Протекторът беше толкова изненадан, че съвсем забрави за младата помощничка на лечителя. Сети се за нея едва след като девойката вече бе напуснала Императорската цитадела, и то защото не можеше да се отърси от натрапчивото чувство, че макар и да не беше видял лицето й, я познаваше отнякъде. Само дето не можеше да се сети откъде.
Двадесет и трета глава
Ден по-късно известията от Мишани стигнаха до Арака Джо посредством помощта на една Сестра, която се намираше в Маза. Тя представляваше важна свръзка за шпионите в Аксками и веднага след като напусна столицата, дъщерята на Лорд Протектора отиде при нея. Тези новини предизвикаха голям отклик. Никой не знаеше къде бе отишла Мишани — известно беше само, че бе заминала от Арака Джо преди известно време, заявявайки, че трябва да се погрижи за някакви лични свои дела. Когато висшите ешелони на Либера Драмач узнаха за постъпката й, се възмутиха, задето ги бе изложила на подобен риск; Кайлин обаче я защити и изтъкна, че безценната информация, която бяха получили, напълно си заслужаваше риска.
Веднага бе свикана среща, на която бяха предложени различни планове, голяма част от които зрееха през последните седмици и се обсъждаха на предишни съвещания. Най-накрая беше постигнато съгласие. Нямаше какво да отлагат повече — бе настанало време за действия.
На сутринта след тази неща Кайку пое по пътечката, водеща на юг от Арака Джо, и завари селището на ткиуратците във фаза на трескави приготовления. Те също бяха свикали съвещание — малко след края на срещата на Либера Драмач. Всеки от окхамбските жители бе помолен да направи своя собствен избор по отношение на това дали да последват курса, предложен на съвета. Тъмнокосата Сестра бе дошла да види до какво решение са достигнали.
Тя се разхождаше из лагера на татуираните мъже и жени и се поздравяваше с малцината, които познаваше. Не беше трудно да се досети какво решение бяха взели по вида на остриетата, които наточваха, и пушките, които чистеха. Бе повече от очевидно, че ткиуратците се подготвяха за пътуване.
В това място имаше някаква простота, която много допадаше на Кайку — мирисът на огнищата, юртите репка, които изглеждаха като огромни морски звезди с по три лъча, усещането за лекота и спонтанност в общуването между татуираните мъже и жени. Те изглеждаха толкова безгрижни в ежедневния си живот, дори когато знаеха, че се захващат с нещо, от което едва ли щяха да се завърнат живи. Споделените им мигове винаги бяха изпълнени със смях и веселие. Някои закусваха, като си похапваха от общите гърнета и разменяха ястията помежду си, и дори този простичък акт на споделяне изглеждаше толкова естествен за тях, че навярно отдавна бяха престанали да го възприемат като нещо необичайно.