Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Виждам, че господарката Мураки не е толкова болна, че да не може да пише — рече черностражникът. Той отмести поглед от Юкида към Мишани и между тримата се възцари напрегната тишина. — Това е добра новина — добави след малко мъжът и им се поклони леко. — Господарю Юкида. Господарке Соа. Можете да продължите напред.
Мишани забеляза, че Юкида бе прекалено възторжен в благодарностите си към черностражника, ала той вече не им обръщаше никакво внимание. Само махна на кочияша да продължи и закрачи към следващата кола.
Докато каляската трополеше из двора, младата жена си позволи да си отдъхне за миг. Едно препятствие по-малко. Сега трябваше да се подготви за вероятността да бъде разпозната и възможността да се натъкнат на някой чаросплетник, преди да стигнат до майка й. Ако Шинту им се усмихнеше, можеха да се отърват с разрешителното на майка й. Но в противен случай…
Тя погледна през прозореца. Дворът беше оживен както винаги — мъже и жени сновяха насам-натам; манкстуи мучаха и се душеха една друга; хората спореха и се пазаряха в подножието на двойната редица от обелиски, водещи до портата на Цитаделата. Тук поне не цареше онази унила, тревожна потиснатост, просмукала се в другите части на града, макар че в маниерите на хората се усещаше известна припряност, сякаш бързаха да свършат работата си и да се махнат час по-скоро от тук. Под сянката на надвисналия покров златистият, украсен с величествени скулптури полегат склон на южната стена изглеждаше угнетяващо. Каляската им премина по една рампа, след което спря на нещо като малко площадче, гъмжащо от слуги. Лечителят и спътничката му слязоха от файтона и минаха през един от охраняваните входове на Цитаделата, предназначен само за благородници и важни придворни. Стражът почти не ги погледна.
Юкида и Мишани изкачиха няколко стълбища и поеха по облицованите с лач коридори на Императорската цитадела. От двете им страни имаше множество помещения, които варираха от просторни, бляскаво декорирани зали до елегантни, разкошно обзаведени стаи. Лечителят пристъпваше отпред, а жената го следваше, както подобаваше на една помощничка. Колкото и странно да беше, Мишани се чувстваше в приповдигнато разположение на духа, въпреки страха си и промяната, която бе направила във външния си вид, за да изиграе по-убедително ролята си. Беше отрязала косата си.
Мислеше си, че ще го преживее доста по-тежко, отколкото се оказа в действителност. Косата й беше дълга още откакто бе съвсем малка, а след пубертета неизменно стигаше до глезените й. Това беше най-голямата й гордост. Придаваше й тежест, защото непрактичността й свидетелстваше за висш аристократизъм, и тя я смяташе за неотменна част от себе си — също като малкото й носле или тънките й вежди. Никой обаче нямаше да повярва, че помощничката на един лекар може да има такава коса; за човек без благородническо потекло това най-малкото беше неприлично.
Ето как косата й се превърна в препятствие между нея и майка й. Мишани обаче винаги се бе славела с дълбокия си прагматизъм, както и с това, че не робуваше на чувствата си; въпреки че сега не можеше да се познае, когато се видеше в огледалото, тя знаеше, че постъпката й бе за добро. Сега целият й облик беше променен и на пръв поглед тя изглеждаше като съвсем друг човек. Малко умело подбран грим и измамата бе пълна.
„Всеки от нас носи своята маска“, беше си помислила тя, докато нанасяше последните щрихи около очите и бузите си.
Мишани никога досега не си бе давала сметка за тежестта на косата си — чувството, че нещо липсва от врата и скалпа й, беше доста изнервящо. Тя се зачуди дали някога щеше да свикне с него. Сега косата й стигаше до раменете, но тъй като по този начин все пак напомняше за предишния й стил, тя я бе аранжирала с фиби и гребенчета по такъв начин, че я носеше прибрана около главата си, както правеха образованите млади жени с нисък произход.
В необятната утроба на Цитаделата едва ли щеше да има много хора, които да я познаят — дори и без промените във външността й, — ала с наближаването на Императорските покои щяха да се натъкват на все повече и повече слуги на рода Коли и рискът щеше да нарасне значително.
Първо обаче трябваше да се срещнат с чаросплетника и Мишани от все сърце се надяваше планът на майка й да проработи.
На няколко пъти трябваше да смъмря Юкида да се вземе в ръце — лечителят се потеше обилно и изглеждаше толкова притеснен, че Мишани проклинаше неспособността му да прикрие страха си. Човек не трябваше да е чаросплетник, за да се досети, че нещо не е наред; ето защо тя го посъветва да отдаде тревогата си на тежкото здравословно състояние на Мураки, ако някой го попита защо е тъй обезпокоен. Юкида я бе уверил, че през последните няколко дни майка й се е преструвала, че не се чувства добре, а неговите фалшиви диагнози са потвърдили заболяването й. Мураки бе наредила строго през този ден да не бъде посещавана от никого, освен от Юкида и помощничката, която щеше да доведе. Прислужниците и вещерите бяха уведомени, ето защо идването на Мишани не би трябвало да изненада когото и да било.