Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Ала въпреки всичко бе достатъчно да се обърка и едно-единствено нещо, за да отиде целият им план по дяволите. Последиците от това щяха да бъдат катастрофални, защото ставаше въпрос не само за животите на Мишани и Юкида. Дъщерята на Лорд Протектора знаеше прекалено много за плановете и действията на Либера Драмач и аристократичните фамилии и ако бъдеше заловена, тези тайни щяха да бъдат изтръгнати от съзнанието й от някой чаросплетник. Тя прекрасно съзнаваше, че това, което върши в момента, е егоистично и безотговорно, ала изобщо не й пукаше. Бе твърдо решена да види майка си, независимо от цената, която трябваше да се плати.
Лечителят и помощничката му изкачиха още няколко стълбища, като избираха най-безлюдните маршрути. По едно време Мишани трябваше да сграбчи Юкида за ръката и да се престори на страшно заинтригувана от някаква изрисувана ваза, поставена в една ниша в стената, за да скрие лицето си от прислужницата, която можеше да я разпознае. Повечето слуги обаче принадлежаха на Цитаделата, когато баща й беше станал Лорд Протектор, ето защо не я познаваха, а и коридорите бяха тихи, понеже нямаше благородници и придворни, които да ги запълват. В Императорската цитадела вече нямаше гости, макар че Юкида говореше със страх за горните етажи, където се бяха настанили чаросплетниците.
— Наближаваме Императорските покои — измърмори по някое време лечителят. Малко след това забелязаха някакво момче на видима възраст четиринадесет жътви, което хукна напред по коридора веднага щом ги зърна.
— Страхувах се, че няма да е тук — рече Юкида и въздъхна успокоено. Поне досега всичко се развиваше според плановете им.
Те се спряха за момент, преструвайки се, че разглеждат някакъв гоблен, но бяха готови да потеглят отново, ако някой нежелан субект се приближеше към тях. После, когато Юкида прецени, че е минало достатъчно време, продължиха нататък по коридора, където трябваше да се намира чаросплетникът.
Императорските покои бяха охранявани много по-стриктно от останалата част на Цитаделата. Беше невъзможно да се постигне максимално ниво на сигурност в толкова голяма сграда, където ежедневно влизаха и излизаха толкова много хора. Ето защо Цитаделата бе проектирана по такъв начин, че до определени секции да се достига само чрез няколко входа, които се пазеха особено бдително. Всеки достъп до вътрешността на Императорските покои се наглеждаше от чаросплетник, който можеше да прерови съзнанието на всекиго от евентуалните посетители.
Дългият коридор завършваше с масивна врата, пред която бе застанал един вещер със сребърна Маска, изваяна като тяло на жена. Мишани отправи гореща благодарност към боговете, че това не беше чаросплетникът на рода Коли, но после си каза, че не би трябвало да се тревожи. Нали вещерите вече не принадлежаха на благородните фамилии?
В следващия миг вратата зад чаросплетника се отвори и на прага й застана Мураки ту Коли, подкрепяна от момчето, което бяха видели по-рано. Лечителят ускори ход и се втурна към нея. Мишани застина за момент — „Майко!“ — след което го последва.
— Господарке! — извика Юкида, щом се приближи. — Защо сте станали от леглото?
— Юкида — каза Мураки с глас, наподобяващ измъчен шепот, — толкова се радвам, че си тук. Чувствах се зле… Имах нужда да глътна малко въздух.
— Доведох помощничката, за която ме помолихте — каза лечителят и посочи към Мишани, ала майка й дори не я погледна. — Хайде, трябва да се върнете в леглото си. Аз ще ви помогна.
И те понечиха да влязат, подминавайки чаросплетника, сякаш изобщо не го забелязваха.
— Почакайте — прохриптя гласът му иззад сребърната Маска. Тя бе обърната към младата жена и тъмните очни прорези сякаш пронизваха Мишани.
— Какво има? — попита Юкида и по щастлива случайност гласът му прозвуча авторитетно и властно. — Господарката трябва веднага да се върне в леглото си.
— Не познавам тази — рече вещерът и посочи към Мишани.
— Аз помолих да я доведат — намеси се Мураки. — Остави я да мине.
— Един момент… — каза чаросплетникът и фалшивата помощничка усети как стомахът й се свива на топка при мисълта какво щеше да последва.